Вицове за Дълги вицове

Великобритания:
Доктор: Искате ли ваксина?
Британец: Не.
Доктор: Всички джентълмени се ваксинираха.
Британец: Ами тогава - да.

Германия:
Доктор: Искате ли ваксина?
Германец: Не.
Доктор: Това е заповед!
Германец: В такъв случай, да.

Америка:
Доктор: Искате ли ваксина?
Американец: Не.
Доктор: А съседът ви вече се ваксинира.
Американец: Наистина ли? Ами тогава - да.

Франция:
Доктор: Искате ли ваксина?
Французин: Не.
Доктор: Всички господа са ваксинирани.
Французин: И какво от това?
Доктор: Това е заповед!
Французин: Не ми пука.
Доктор: Съседът ви вече е ваксиниран.
Французин: Какво от това?
Доктор: Чакай, ти си французин, нали? Сетих се, че ваксината не е позволена за вас.
Французин: Как не е позволена? Веднага слагай!

Полша
Доктор: Искате ли ваксина?
Поляк: Не. Не си давайте зор като с англичанина, германеца, американеца и французина, при мен няма да стане номера.
Доктор (шепнешком): Тихо. Знаете ли, инжектирах ги с руска ваксина. Но имам една американска, само за лекари. Изобщо не трябва да ви разказвам за нея. Това е незаконно. И, разбира се, не е безплатно като руската. Струва 900 злоти.
Поляк (изваждайки 1000 злоти от портфейла, шепти): Тогава го направете, докторе. Всичко е наред.

Русия
Доктор: Искате ли ваксина?
Руснак: Не.
Доктор: О, просто си слабак.
Руснак: Аз ли съм слабак бе?! Две ми сложи!

България
Доктор: Искате ли ваксина?
Българин: Не може ли само бележка? А ваксината я сложете на поляка и парите делим наполовина.
Доктор: Все пак ще трябва да делим и с главния лекар.
Българин: Е, ХУБАВО - ЕДНА ТРЕТА...

В Токио, Япония, откриват свръхмодерно летище, последна дума на техниката. Англичанин, отива на касата за билети и казва:
- Един билет за Лондон, моля
- Лондон? Къде е това? Не предлагаме такава дестинация!
- Е, как да не предлагате. Лондон е столицата на Великобритания, не сте ли чували??
- Съжалявам, господине, нито съм чувала за Велико-тамкаквосибеше, нито за Лондон.
Разочарован, англичанинът сяда на пейките за чакане в летището и започва да се чуди, как е възможно в 21-ви век, някой да не знае къде се намира Лондон. Още повече на летище. След известно време, до касите се приближава и французин:
- Един билет за Париж, моля?
- Париж??? Нямаме такава дестинация? Къде въобще се намира това?
Учуден, французинът отговорил:
- Във Франция! Не може да не сте чували за Париж... Айфеловата кула
- Не, не съм чувала и не предлагаме билети за тази дестинация.
Обезумял от ярост, французинът взел да ругае на френски и в същия момент забелязал англичанина. Бързо те разбрали, че са със сходен проблем и започнали да се чудят как така, техните столици са останали без "покритие" от иначе ултрамодерното летище в Токио. В същото време, един българин решил да си пътува за България. Преди да стигне до касите, обаче, той видял англичанинът и французина и те му обяснили, че няма билети за Лондон и Париж. Той наистина се учудил и решил въобще да не пита за билет до България, тъй като му се виждало абсурдно да предлагат за дестинация нашата малка държавица. Англичанинът и французинът обаче, го навили все пак да пробва. Те били сигурни в неговия неуспех, да идат после някъде тримата да изпият по някоя бира. Българинът, обаче решил, да се изгъбарка напълно с жената на рецепцията и и казал:
- Един билет до Смолян, моля!
- През Пампорово или през Рожен?

Черният рицар на черен кон искал да се омъжи за принцесата на кралството. Отишъл и почукал на портата. И отвътре се чул гласът на краля:
- Кой е?
- Черният рицар на черен кон. - отвърнал черният рицар на черен кон.
- Кой черен рицар на черен кон? - попитал краля.
- Онзи черен рицар на черен кон.
- Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш?
- Дойдох да се омъжа за дъщеря ти.
- Няма да ти я дам толкова лесно. Първо трябва да отидеш в 9-тата планина в 10-тата и да ми дадеш сапфира на дъното на езерото.
Черният рицар на черен кон тръгнал. Отишъл в 9-тата планина в 10-тата и извадил сапфира на дъното на езерото. Отишъл и почукал на портата и пак се чул гласа на краля:
- Кой е?
- Черният рицар на черен кон. - отвърнал черния рицар на черен кон.
- Кой черен рицар на черен кон?
- Онзи черен рицар на черен кон.
- Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш?
- Донесох ти сапфира.
Кралят се замислил и рекъл:
- Сега трябва да отидеш и да спасиш чичковите червенотиквеничковчетаот дракона.
Черният рицар на черен кон тръгнал. Отишъл и се бил с дракона девет дни и девет нощи и спасил чичковите червенотиквеничковчета. Отишъл пред портата и потропал. Отвътре се чул гласа на краля:
- Кой е?
- Черният рицар на черен кон. - отвърнал черният рицар на черен кон.
- Кой черен рицар на черен кон?
- Онзи черен рицар на черен кон.
- Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш?
- Спасих чичковите червенотиквеничковчета и ти ги нося.
Кралят се замислил и рекъл:
- Иди в 9-тото кралство и го завладей.
Тръгнал черният рицар на черен кон да завладява 9-тото кралство. Бил се той сам срещу цяла армия цели седмици. Към 7-та седмица победил и го завладял. Отишъл пред портата и захлопал. Пак се обадил краля:
- Кой е?
- Черният рицар на черен кон. - отвърнал черният рицар на черен кон.
- Кой черен рицар на черен кон?
- Онзи черен рицар на черен кон.
- Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш?
- Завладях 9-тото кралство и искам да се омъжа за дъщеря ти.
Кралят не искал да си даде дъщерята, затова му възложил последно изпитание:
- Иди в съседното село и ми го дай.
Черният рицар на черен кон тръгнал и се бил още две седмици за селото. Накрая победил и отишъл при краля. Кралят се обадил зад портите и попитал:
- Кой е?
- Черният рицар на черен кон. - отвърнал черния рицар на черен кон.
- Кой черен рицар на черен кон?
- Онзи черен рицар на черен кон.
- Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш?
- Донесох ти съседното село.
Кралят вече разбрал, че волята на черния рицар на черен кон била много голяма и отишъл при дъщеря си в най-високата кула. Почукал на вратата и принцесата попитала:
- Кой е?
- Краля.
- Какво искаш?
- Черния рицар на черен кон иска да се омъжи за теб.
- Кой черен рицар на черен кон? - попитала принцесата.
- Онзи черен рицар на черен кон.
- Ааа, онзи черен рицар на черен кон, ама той много грозен...

Чайник - начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват.

Леймър - потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват.

Тесен специалист - потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики.

Широк специалист - потребител, имащ на челото си две или повече цицини.

Програмист - този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултата. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики, прави свои собствени.

Напреднал програмист - програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти.

Копирайт - концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя.

Геймър - този, за когото при настъпването на мотиките най-важен е самия процес. Обикновено не може да произвежда собствени мотики.

Чийтър - разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено само по веднъж.

Хакер - този, който е способен да настъпи мотиката даже ако е затворена в барака и заключена с катинар.

Хакер-идеалист - благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики.

Microsoft - корпорация, световен лидер в производството на мотики.

Бил Гейтс - митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките.

Ъпгрейд - процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната.

Бета-версия - версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око.

Релийз - версия, в която мотиките са покрити със шума.

Съвместимост на версиите - принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината от предишните.

Асемблер - език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда.

Локална мрежа - технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото даже когато мотиката е настъпил някой друг.

Интернет - технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо.

Мрежова конференция - технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики.

Кирилишки кодировки - подаръчен комплект мотики за потребителите на интернет.

Приятелски интерфейс - гумена облицовка на дръжката на мотиката.

Гъвкав (настройваем) интерфейс - облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си.

Графичен интерфейс - мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш след като те прасне по челото.

Ненадеждна система - мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили.

Надеждна система - мотика, които ви бие точно по челото даже и тогава, когато сте с гръб към нея.

Многозадачност - концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно.

Обектно-ориентирано програмиране - метод за производство на мотики на принципа на матрьошките.

Мануал (ръководство) - книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от леймърите и хакерите. Напредналите програмисти я използват сред като настъпят мотиката втори път.

Техническа поддръжка - служба, която дава съвети какво да се прави след настъпване на мотиката. Обикновено първият й съвет е да настъпиш мотиката пак и да сравниш усещанията.

Отишъл Петров на лекар.
- Докторе, постоянно ме боли глава. Ама много ме боли.
След редица прегледи, изследвания и тестове доктора казал:
- Имам добра и лоша новина за Вас. Мога да излекувам главобола Ви. Това е добрата новина. Лошата е, че за това трябва за отстраня яйцата Ви.
- Ама, докторе...
- Вижте сега. Яйцата Ви опъват един нерв, който чрез гръбначния стълб предава болката в главния Ви мозък, и заради това Ви боли глава постоянно.
Петров оклюмал. Мислил, мислил и решил да му отрежат яйцата. Все пак главата го мъчила от много дълго време.
Минали 20 години от операцията и през тези години главата нито веднъж не го заболяла.
Веднъж ходейки си по улицата, Петров видял на една витрина страхотен костюм. Ама то плат, то кройка... направо мечта. Влязъл в магазина.
- Искам да купя този костюм - казал Петров.
Продавачът, възрастен мъж веднага се отзовал.
- Разбира се - номер 44.
- Как разбрахте?
- 60 годишен опит - отговорил продавачът.
Петров пробвал костюма - направо като да е шит за него.
- Може би ще го вземете с една подходяща риза. Ето тази разцветка много ще върви с костюма.
Петров се съгласил.
- Ръкав 42, врат 38 - казал продавачът.
- Как разбрахте?
- 60 годишен опит - отговорил продавачът.
И ризата лепнала на Петров идеално.
- С тези дрехи трябва да вземете и едни подходящи официални обувки. Номер 43 - предложил продавача.
- Как разбрахте?
- 60 годишен опит - отговорил продавачът.
Петров заприличал на манекен.- За да сте докрай стилен, Ви трябва и фино бельо.
Едни слипове номер 36 ще са идеални за Вас.
- Еее, те тук вече сгрешихте - ехидно се захилил Петров. Нося 34 номер бельо.
- Ааа, не господине!!! - възразил продавача.
- Ако носите номер 34, ластика ще притиска един нерв при яйцата Ви, и ще Ви боли постоянно глава. Казах Ви - 60 годишен опит, господине...

Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...

Имало една жена, която била много ненаситна и само с*кс искала. Веднъж мъжът ѝ отишъл в командировка и тя веднага звъннала на любовника си. Дошъл той, правили секс, но не щеш ли се позвънило на вратата! Какво да прави жената, казала на любовника си:
- Бързо скачай в този чувал и на терасата!
Така и станало. Отворила жената вратата и гледа нейно старо гадже, което разбрало, че мъжът й е в командировка и дошъл да се позабавляват. Тъкмо приключвали, когато се позвънило на вратата отново. Жената пак се казала:
- Скачай в този чувал и на терасата!
Отворила тя вратата, гледа съседа. Поканила го да влезе и не щеш ли се озовали в леглото. Тъкмо обувал панталона си, когато отново се позвънило на вратата. Тя нахлузила чувал на главата на съседа си и го изкарала на терасата. Отворила вратата и гледа мъжът й!
- Защо си гола, жено!? - попитал съпруга.
- Ами бях под душа досега.
- А какви са тези чували на терасата?
- Ами, мама прати малко зимнина.
Отишъл мъжът, подритнал първия чувал и се чуло:
- Кудкудяаак!
- Ооо, маминка пилешко е пратила!
Подритнал втория, чуло се:
- Грух!
- Ооо, маминка и свинско е изпратила!
Подритнал третия, нищо! Учуден мъжът го ритнал отново и пак нищо. Ритнал го трети път а от вътре се чуло:
- Аз съм картофи, бе каун!

Влюбил се Иванушка глупакът във Василиса прекрасна и много искал да са заедно. Тя обаче, нали е принцеса и не може да се даде на най–обикновен човек. Пробвал всичко човека - цветя, бонбони, убийства на дракони ама…. нищо. Тръгнал вече да се самоубива. Среща го Баба Яга:
– Какво правиш бе, младеж?
– Ами…така и така….
– А, ами то много просто се решава всичко бе – взимаш една тухла четворка, бой у главата и докато е топла….. нали?
– Ама, бабо, аз по любов искам…
– А!… Е тогава не мога да помогна, питай змея.
Отишъл Иванушка при змея:
– Змею, помагай!
А той:
- Ами хващаш 1 тухла, бой, и докато е топла...
- А с любов?
- Това не знам, ама питай самодивата.
И така се бродил Иванушка навред, всички му давали един и същи съвет, а той питал за любов. Стигнал най – накрая до последната си надежда – Кашчей Безсмъртни:
– Ако не ми кажеш как по любов да бъда с Василиса, се хвърлям и умирам тук и сега. Кашчей спокойно обяснил:
– Е…де.. Ако ме слушаш, дълго ще живееш. Сега отиваш на Хималаите, на Еверест. Там има едно цвете. На 500 години покълва, на 1000 цъфти на 10000 семена дава. Сега таман му е времето за семена. Отиваш там и ми ги донасяш. 10 години тренирал, катерил и падал Иванушка и най – накрая носи семената на Кашчей.
А той:
– А сега върви в Сахара и ги зарови. 20 години ги поливай всеки ден с пот и сълзи…Ходил Иванушка, потил се, плакал, и пак, и пак… Поникнало стебло, откъснал го и го носи на Кашчей.
Кашчей продължил:
- А сега през 9 планини в 10, през 9 реки в 10 има един билкар. Той ще ти приготви хапчето.
Отишъл Иванушка, онзи две години обгарял стъблото, млял, въртял, сукал и т.н. Станало накрая идеално гладко топче.
Върнал се Иван при Кашчей:
– Сега, Иванушка, отиваш при принцесата. Скриваш топчето под златните дюшеци и се скриваш зад златната завеса. Когато влезе Василиса Прекрасна, среши си златните коси и си легне в златния креват, веднага ще започне да й убива. Тя ще стане, ще си каже:
- Бах… мааа… му.. туй убива…..
И в тоя момент ти изскачаш иззад завесата с тухла четворка в ръка, удряш я по главата и докато е топла...

Учителката на първи клас мис Тичър (26 години) имала проблеми с малкият Славчо. Тя го попитала:
- Какво има, момчето ми?
- Твърде съм умен за първи клас. Сестра ми е в трети, а пък аз съм по-умен от нея! Мисля, че аз също трябва да уча в трети. – отговорил ученикът.
За мис Тичър това било прекалено и за това тя повела момчето при директора. Докато то чакало в приемната, тя обяснила на директора ситуацията. Решение било намерено – директорът щял да направи тест на момчето и ако то не може да отговори на някой от въпросите, ще трябва да се върне в първи клас и да се държи добре. Момчето било въведено в кабинета на директора, обяснили му условията и то се съгласило да мине теста.
Директорът:
- Колко е 3 x 3?
Момчето:
- "9".
Директорът:
- Колко е 6 x 6?
Момчето:
- "36".
И така ставало с всеки въпрос, на който, според директора, един третокласник трябва да знае отговора. Тогава директорът се обърнал към учителката и казал:
- Мисля, че момчето може да премине в трети клас.
Младата мис Тичър обаче казала, че има още въпроси. Момчето и директорът кимнали в знак на съгласие и тя започнала:
- Какво има кравата 4 броя, а аз само 2?
- Крака! – след кратка пауза отговорило момчето.
- Какво има в твоя панталон, което няма в моя?
- Джобове! – бил отговорът.
- Започва с "К" и завършва на "С", космато, продълговато, вкусно, с белезникава течност вътре?
- Кокос.
- Твърдо и розово, когато влиза и меко и лепкаво, когато излиза?
Директорът леко пребледнял, стегнал се, очите му се облещили и едва се сдържал да не изпревари отговора...
- Дъвка.
- Какво мъжът прави изправен, жената седнала, а кучето на три лапи?
Сега вече очите на директора здраво се оцъклили, но преди да каже нещо, ученикът го изпреварил.
- Подава ръка.
- Сега ще задавам въпроси от типа "Кой съм аз", става ли?
- Аха.
- Ти пъхаш в мен своя кол. Връзваш ме, за да ме вдигнеш. Мокря се преди теб?
- Палатка.
- В мен влиза пръст. Търкаш ме и въртиш, когато ти е скучно. Най-добрият мъж ме получава пръв?
Директорът е много обезпокоен, напрегнат и е принуден да глътне голяма порция коняк.
- Венчален пръстен.
- Мога да бъда с различни размери. Когато не ми е добре, капя. Когато ме издухваш ми е добре.
- Нос.
- Имам твърдо тяло. Моят връх пронизва. В движение треперя.
- Стрела.
- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и означава много жега и вълнения?
- Firetruck (Пожарна кола).
- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и ако това нещо го няма, си принуден да работиш с ръце?
- Fork (Вилица).
- Имат го всички мъже, на някои им е по-дълго, отколкото на другите. Мъжът го дава на жена си след сватбата?
- Фамилия.
- Кой мъжки орган няма кости, има само мускули и вени. Той пулсира и отговаря за правенето на любов?
- Сърце.
Директорът с облекчение въздъхнал и казал на учителката:
- Изпратете го в Кеймбридж! На последните 10 въпроса аз самият отговорих неправилно!

Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка. Дяволът им казал:
- Имате право на едно телефонно обаждане, но трябва да си го платите.
Първи звъннал полицаят – обадил се вкъщи, пита как са нещата в семейството, в службата. Отговарят му, че всичко е наред; да не се тревожи за нищо.
Дяволът казал:
- Разговорът ще ти струва 10 хиляди лева.
Въздъхнал полицаят, платил. Звъннал на свой ред кметът, питал как е положението вкъщи, как върви работата в кметството, как са служителите, проектите вървят ли. Разбрал, че всичко върви безпроблемно и без него. Дяволът поискал от него 100 хиляди лева за разговора. Кметът, какво да прави, разплатил се. Звъннала в училището си учителката да пита за своя клас:
- Как мина класното по български език? Как така Мария и Наталия не са се справили добре? Има ли ученици с двойки са срока? Боже, а по математика?! Цветан се е сбил с осмокласник? Тц-тц-тц, няма да стигне далече това момче! Оценките оформени ли са? Колегите насрочиха ли вече родителските срещи? Е, как грипна ваканция, нали е краят на срока? Ох! Ще се заринем с тия бумащини... Ох, нови искания за спешни отчети към министерството? И никой ли не се сети да прати едно съобщение, че класният ръководител е възпрепятстван да изпълни заповедта, понеже е на гости на дявола, по дяволите!
Затворила телефона и дяволът ѝ казал:
- На вас разговорът ще ви струва 4 лева и 60 стотинки.
Възмутили се тогава кметът и полицаят:
- Ама как, защо, откъде-накъде?! Ние говорихме по пет минути, а ни поиска толкова много пари, а тя един час говори и ѝ искате само четири лева?
Дяволът отвърнал:
- Тя звъня от Ада в Ада. Таксуването ѝ е като за вътрешен разговор.

Иванчо имал за домашно да научи пет изречения.
Първо попитал майка си:
- Мамо, кажи едно изречение.
- Не стига, че ти пера кирливете гащи, че и изречение искаш да ти казвам!
Иванчо го записал.
Отишъл при баща си и го пита:
- Тате кажи ми едно изречение.
- Ся си чета вестника.
Иванчо го записал.
Видял кака си и я питал:
- Како, кажи ми едно изречение.
- Тихо, че си говоря с гаджето.
Иванчо го записал.
Минал покрай железарията и чул:
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
Иванчо го записал.
Иванчо чул по радиото:
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.
Записал го.
На другия ден отишъл на училище и госпожата го попитала:
- Иванчо кажи ми изреченията.
- Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам.
- Иване кажи изреченията!
- Ся си чета вестника.
- Искаш ли при директорката?
- Тихо, че си говоря с гаджето.
- Иване, какво имаш в тая глава?
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
- Кой ти каза тези простотии?
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.

На двама алкохолици много им се пиело, но нямали никакви пари. След като си пребъркали джобовете, събрали само един лев. Единия казал:
- Имам страхотна идея!
Отишъл до магазина и след малко се върнал с една голяма наденица.
- Да не си луд?- възмутил се другия. - Сега останахме съвсем без пари!
- Не се тревожи! Прави това, което ти кажа!
Влезли в една кръчма и единия поръчал две халби бира и две уискита, а другия му казал.
- Големи неприятности ще имаме! Та ние нямаме никакви пари!
- Не се тревожи, имам план! Наздраве!
Пресушили чашите и първия казал:
- Виж сега! Ще прекарам наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я налапаш.
След като направили това, барманът ги забелязал, вбесил се и ги изхвърлил от заведението. Така двамата алкохолици обикаляли бар след бар, като пиели напълно безплатно. Докато пиели в поредната кръчма, тоя дето налапвал наденицата казал:
- Не мога повече! Много съм пиян и вече не си усещам краката!
- Аз, да не мислиш, че съм по-добре? На всичкото отгоре, изгубих наденицата още в третата кръчма…