Баща приспива малкия си син.
– Тате, разкажи ми вместо приказка - защо хората гласуват на избори?!
– За да изберат правителство, което да управлява страната.
– И как функционира тази страна?!
– ОК, ще ти го обясня съвсем простичко - аз, твоят баща - съм правителството. Защото в къщи командвам аз. Майка ти е законът. Защото за нея са важни редът и правилата. Баба ти е пресата, медиите. Защото тя винаги е наясно и знае всичко. Прислужницата е народът. Защото той върши най-трудната работа. Ти си съвременната младеж. А малката ти сестричка е утрешната надежда.
Детето заспива замислено, а бащата горд от нагледните си практически обяснения загася лампата. Посред нощ, малкият се събужда да чишка. Чува шум в стаята на прислужницата, приближава се и вижда баща си в леглото с нея. Уплашен, тича в стаята на майка си, но тя спи дълбоко. Отива в стаята на баба си, но тя не го забелязва, защото концентрирано гледа сериал по тв. Връщайки се в детската, намира сестричката си с мокри памперси... Озадачен, малкият възкликва гневно: - Сега разбирам всичко - правителството мачка народа. Законът е заспал. Медиите си губят времето с простотии. Младежта е объркана. А надеждата за утре е осрана!
