Отишли двама ловци да отстрелват лосове. Единият бил страшен зевзек, другият страшен пияница. Скитали се те цял ден из снежните гори, мръзнали, но нищо! По едно време, аха да се откажат, щастието им се усмихнало, попаднали на пресни следи, и след немлко усилия успяли да се сдобият с ловен трофей. Па наклали огън, па седнали, па пийнали, особено единият! Дошло време да се дере и разфасова голямото животно, ама пияницата вече едвам гледал, а и голяма нужда го гонела. Споделил си той проблемите със зевзека, казал му да започва с дрането и се скрил зад едни храсти, където клекнал и преди да направи каквото и да е друго, заспал. Другарят му драл, драл, кормил, рязал, по едно време отишъл зад храстите и какво да види - оня клечи и спи! Разгневил се зевзека, как така той ще върши всичката работа, а онзи нищо! Почудил се как да го накаже, накрая взел червата от лоса и ги положил в снега под задника на пияницата.
На сутринта зевзекът се събудил, поогледал се и дочул от храстите разни охкания и пъшкания. Отишъл там и какво да види, другарят му се държи за корема, пъшка и се въргаля в снега.
- Какво ти е, бе? - попитал зевзекът привидно уплашен.
- Не питай! - отговорил му другият. - Беше ужасно! Събуждам се аз и какво да видя - изсрал съм си червата! Помислих, че ще се мре. Но с Божият помощ и с ей тия два пръста успях да ги натикам обратно!
