Вицове

В казармата сержантът обяснява устройството на пушката и пита:
- Е, сега разбрахте ли какъв е калибърът на пушка 5,5? Помислете малко. Ако ви попитам какъв цвят е белият кон на Карл IV, какво ще отговорите?
Мълчание. Сержантът крещи:
- Естествено, че бял! Ясно ли е?
Войниците кимат дружно.
- Добре - успокоява се сержантът. - Кажете ми сега какъв е калибърът на пушка 5,5?
- Бял! - прозвучава хоров отговор.

Бащата:
- Имате ли в училище часове по сексуално възпитание?
- Не, но кажи какво те интересува?

- Здрасти, съседе! Дойдох да ти се похваля - купих си кола!
- Страхотно! Това трябва да се полее!
- Бих предпочел парченце хляб.

Две майки разговарят:
- Какво да правя? Шестгодишният ми син непрекъснато яде бонбони!
- И моят също! Особено след като престана на пуши!

- Кой те запозна навремето с жена ти?
- Ние сами се срещнахме. Не обвинявам никого.

- Татко, бухалът риба ли е? - пита Иванчо.
- Остави ме на мира! - казва бащата, който чете вестник.
- Е, кажи де, риба ли е?
- Риба, риба, не ме закачай!
- А защо стои на дървото, щом е риба?
- Защото е ненормална!

Жена разхожда дакела си.
- Какво прекрасно куче! - възкликва един минувач. - Има ли родословно дърво?
- Естествено! Първото дърво в парка отсреща.

Покрай група момчета минало едно хубаво момиче в червена рокля. Едно от момчетата казало силно, така че да го чуе момичето:
- Като видя червено, ставам на бик.
- А като видиш зелено, пасеш ли? - попитало момичето.

Възрастен македонец счупил световен рекорд по писане на къса телеграма. Когато отишъл в пощата да телеграфира на сина си, че ще коли свинята, написал в телеграмата само две думи: "Сине квик!"

Нане и Вуте имали апартаменти в един блок. Само че Нане бил на първия етаж, а Вуте - на осмия. Всеки ден те излизали на балконите си и си говорели. На съседите им омръзнало това и им прокарали телефон между двата апартамента. Вуте веднага вдигнал слушалката и казал:
- Нане, излезни на балкона да ти кажем нещо!

Трънски строители работят на една къща. Единият от тях маже на скелето и изведнъж чува нещо да тупва на земята.
- Ване, що тупна?
- Епа падна ми ватенката.
- Па много силно тупна бе!
- Епа я бех вътре.

Прибира се Ставри от риба и гледа капака на тоалетната – вдигнат! Грабва точилката от кухнята и със замах отваря гардероба! А вътре – едно малко мъжле, кльощаво и с ококорени очички.
- Ти кой си бе, мамка ти?
- Митето.
Бой, бой, бой – сцепил Ставри Митето от бой. Не минал месец и пак след един неуспешен риболов, още с влизането Ставри надушил, че нещо не е наред. Отваря гардероба, а вътре пак – Митето! Този път не го питал за името, направо го почнал! От тогава Ставри прибере ли се от риба, първо гардероба отваря. Минал месец и както си кеси на реката, на Ставри му минава през акъла, че сабале, Кичка много набърже го изпрати.
– Мамка му! – изревал Ставри и хукнал към къщи. С трясък отваря гардероба, а вътре – едно огромно мъжище!
- Кво искаш ти бе? – изръмжало чудовището пръскайки слюнка.
- Митето търся бе... Митенцето.