Вицове за Съседи



Младеж от първия етаж харесвал своя съседка от седмия. Решил да се запознае с нея, като ѝ поиска картофи. Върви той по стълбите до 7-я етаж и си мисли:
- Да ѝ поскам 2 кила картофи. Да!
Стига втория етаж:
- Абе, 2 кила са много, ще поискам 1.
Стига третия етаж:
- Едно кило! Много е! Ами ако няма?! Ще поискам половин.
Стига четвъртия етаж:
- Как цял половин килограм ще искам на момичето бе! 2 картофа ще искам.
Стига петия етаж:
- 2 картофа са много. Ще взема един.
Стига шестия етаж:
- Цял картоф! Хайде, ще поискам само половин.
Най-накрая стига седмия етаж:
- Леле, а дали ще има и половин картоф! Да му се не види!
Звъни на вратата, момичето отваря, а той избухва:
- Пфу, аман! Да ти е*а и картофите!







Съседката има папагал. Много талантлив! За кратък период от време се научи да имитира звука на звънеца. И горката съседка по двадесет пъти на ден ходеше да отваря вратата. След време, на рождения и ден и подариха куче. Оказа се страхотен подарък, защото кучето лаеше само когато реално на вратата се звънеше. И ходенето непрекъснато до вратата спря. Съседката не можеше да се нарадва на кучето. Но кратко продължи нейното щастие. В съкратени срокове папагалът започна да "звъни", а след това и да лае.