Вицове за Баба и Дядо






- Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
- Не, Червената!
- А, да, Червената. Майка ѝ я извикала и ѝ казала "Слушай Зелена шапчице."
- Ама не, Червена!
- А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ѝ занесеш тази обелка от картоф.
- Не "върви при баба си да ѝ занесеш тази пшеничена питка."
- Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
- Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
- И вълкът я попитал "Колко прави шест по осем?"
- Нищо подобно. Вълкът я попитал "Къде отиваш?"
- Имаш право. И Черната шапчица отговорила!?
- Червената шапчица, Червената, Червената!
- Да, и отговорила "Отивам на пазар да купя доматено пюре."
- И на сън не ѝ минало това през ума: "отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя."
- Точно така и конят казал!
- Какъв кон? Това бил вълкът.
-Да. И казал така: "вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка."
- Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
- Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.