подреди по последно харесани
169
https://ritnikotkata.com/vicove/14349 166
https://ritnikotkata.com/vicove/14348 267
https://ritnikotkata.com/vicove/14274 Иванчо се прибира в къщи. Отива весел в кухнята, където майка му приготвяла обяда. - Мамо, мамо. Имам новина. Обичам Марийка, `дето живее на първия етаж... - Ох, Иванчо. Недей да ходиш с Марийка. Тя ми е известна. Как да ти кажа. На нея стъклото и е счупено, ако ме разбираш, какво искам да ти кажа. Иванчо се разстроил и отишъл в хола. Там баба му гледала телевизия. - Бабо, бабо, искам да ти кажа нещо. Обичам Марийка от първия етаж. - Абе мани я тая кифла, бе Иванчо – казала бабата. – На нея стъклото и е счупено. Иванчо се разстроил още повече. Отишъл в спалнята. Там баща му дремел на леглото. - Тате. Обичам Марийка от първия етаж – тъжно промълвил Иванчо. - Нема лошо – казал баща му. Иванчо се зарадвал: - Наистина ли тате? Ама мама и баба викат да не ходя с нея, щото стъклото и било счупено. - Абе не ги слушай майка ти и баба ти. Когато се жених за майка ти, на нея не само, че всички стъкла и бяха счупени, ами направо черчеветата и хлопаха. 612
https://ritnikotkata.com/vicove/14122 505
https://ritnikotkata.com/vicove/14110 Харесал си Иванчо селската хубавица Мими и почнал да я задява. Един следобед я взел от вкъщи и я закарал на 2 км до близкия язовир. - Миме, ще ми дадеш ли? - Е, не още, не те познавам добре. - Хубаво, щом е така, ще си ходиш пеш. - Еми, ще си ходя пеш. На другия ден минал, взел я, и я закарал на 10 км на разходка в планината. - Миме, ще ми пуснеш ли днес или предпочиташ да си ходиш пеш? - `Ми, няма, ако трябва, ще си ходя пеш! На третия ден вече го измислил - взел я, и я закарал на 80 км от града. - Миме, на 80 км от вкъщи сме, ще ми пуснеш ли, `щото иначе нали знаеш - ще се прибираш пеша. - `Ми, няма да ти пусна, Иване! - Хубаво, ще се прибираш пеша. И тръгнал с колата. По едно време вижда в огледалото как Мимето му маха отзад. Ванката обърнал и се върнал при нея. - Какво, размисли ли? - `Ми, не, ама исках да ти кажа утре да не идваш да ме взимаш. - Защо? - Няма да съм се прибрала... 652
https://ritnikotkata.com/vicove/14031 683
https://ritnikotkata.com/vicove/13956 Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е редът и казал: - Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите - нищичко не виждам. Почесал се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал: - Колко пръста виждаш? Иванчо започнал да се взира, като ту примижавал, ту ококорвал очи. - Нищичко не виждам, докторе. Докторът взел едно фенерче и започнал да свети в очите на Иванчо. - Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо? Той продължавал твърдо да отрича: - Не, нищо не виждам. Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казал и да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и докторът се върнал при Иванчо: - Иване, сега виждаш ли нещо? Иванчо стискал зъби и продължавал: - Не, нищичко не виждам. - Не виждаш, не виждаш, - усмихнал се докторът - ама оная ти работа сочи право към казармата. 790
https://ritnikotkata.com/vicove/13953 Иванчо поканил Марийка да му бъде дама за абитуриентския бал. Майката на момичето предупредила: - Рано сутринта след бала, тоя калпазанин ще те изпрати с колата. Там може да си позволи някои волности. Но ти отговаряй на всичко, което ти предложи с "Не бива!" И така нощта на бала преминала с много танци и настроение. Рано сутринта, нашият герой я качил в колата. По пътя, обаче, отбил автомобила в една малка горичка. И се обърнал към своята спътничка: - А, бе, Марийке... Бива ли тия сочни устни да останат нецелунати? Тя си спомнила какво я посъветвала майка и и отвърнала: - Не бива, Иванчо! Не бива! - А бива ли тия напращели бозки са останат непогалени? - Не бива, Иванчо! Не бива! - А бива ли тия бели краченца да останат затворени? - Не бива, Иванчо! Не бива! Когато Марийка се прибрала вкъщи, майка и я попитала: - Е? Как изкара? Беше ли внимателна? Оная поклатила глава и отвърнала: - Ех, мамо, мамо... От твоето"Не бива!", Иванчо - три часа ми го набива! 596
https://ritnikotkata.com/vicove/13920 540
https://ritnikotkata.com/vicove/13884 Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала: - Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти. Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал: - Е, скъпа, не ме очакваше, нали? 673
https://ritnikotkata.com/vicove/13864 Мама отива да прибере Иванчо от детската градина. Качва се на първия етаж и вижда врата с табелка "Добри деца". Поглежда в стаята, но Иванчо не е там. Леко смутена се качва на втория етаж, а там табелката е с надпис "Лоши деца". Мама е вече малко разстроена, поглежда вътре, но за свое учудване Иванчо го няма и в тази стая. Мама, сериозно натъжена, се качва на третия етаж. Там табелка "Много лоши деца". Съвсем разстроена поглежда вътре, но и там го няма нейният ненагледен. Напълно отчаяна и никаква, мама се качва на последния етаж, а там, на вратата, табелка "Иванчо". 607
https://ritnikotkata.com/vicove/13809