В 4:30 призори. Иван звъни на Петър и пита с леден глас:
- Помниш ли оная червенокосата?
- Коя бе?
- Ще ти кажа коя? Сещаш ли се как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в четириетажната къща на една червенокоса?
- Ааа, тази ли? И к`во за нея ми звъниш през нощта?
- Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея?
- Ти пък отде разбра това?
- Получих писмо от адвоката и.
- Сериозно ли?
- Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
Кратко мълчание.
- Да бе, братче, извинявай.
- Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш.
