подреди по последно харесани
85
https://ritnikotkata.com/vicove/14850 642
https://ritnikotkata.com/vicove/14712 866
https://ritnikotkata.com/vicove/14454 782
https://ritnikotkata.com/vicove/14439 913
https://ritnikotkata.com/vicove/14362 896
https://ritnikotkata.com/vicove/14203 1042
https://ritnikotkata.com/vicove/13759 Двама колеги си взели заплатите, единият кани колегата си: - Хайде след работа да пием по едно, аз черпя! - Дадено, щом ще черпиш! На другата заплата ситуацията се повторила и така няколко месеца. Накрая вторият не издържал и рекъл: - Добре де, не е удобно така, само ти да черпиш! Но не мога да разбера друго: и двамата сме на един и същи щат, и двамата имаме по две деца, съпругите ни са безработни... откъде имаш пари за черпене? - Ще ти кажа! Казах на жената, че съм си изгубил пушката в казармата и сега ми отдържат от заплатата по 30 лв. всеки месец. - Леле, страхотна идея, как не съм се сетил по- рано?! Другият месец аз ще черпя! - казал вторият. Така и станало. Ядене, пиене - на корем. Прибрал се нашият, а жена му го подхванала още от вратата: - Къде се шляеш досега? Аз те чакам да донесеш нещо за ядене, че няма пари, а хладилника е празен! Взе ли заплата? - Взех- казал мъжът и сложил плика с парите на масата. Жена му почнала да брои и се втрещила. - Защо са ти дали със 100 лв. по- малко? - А, жена, забравих да ти кажа - В казармата, при едно учение танка потъна в едно тресавище, едвам се отървахме живи, но сега на екипажа ще ни отдържат по 100 лв. на човек всеки месец... - КАКВОО? - викнала жена му - Още утре отиваме в казармата ти!!! На другият ден, естествено, жената влязла при командира на полка и занареждала: - Как може такова нещо, вие сърце нямате ли, да взимате по 100 лв. за танка, в тези тежки времена, аз съм безработна, две деца гледаме и т. н. и т. н. Командирът суче мустаци и я гледа, накрая с тежък глас казал: - Добре, госпожа, разбрах Ви, но това са мъжки работи, съпругът Ви е давал клетва, нека той да влезе, а Вие го изчакайте отвън! Влязъл нашият с треперещи колене, не смее да погледне, забил поглед в земята, а командирът се смее: - А бе, магаре, аз коскуджами ти полковник, изплащам пред жена си автомат "Калашников", а ти - цял танк... Не те ли е срам, бе? Ето ти една служебна бележка за лека картечница и да се махаш от тука, че ще те взема запас и тогава да му мислиш! Излязъл мъжът и отвъртял една плесница на жена си: - Видя ли ма, какво направи с патешкия си акъл!? Вътре в танка имало и картечница. Сега и за нея трябва да плащам!!! 1965
https://ritnikotkata.com/vicove/13582 1097
https://ritnikotkata.com/vicove/13581 1090
https://ritnikotkata.com/vicove/13543 1040
https://ritnikotkata.com/vicove/13496 Доче, гълъбице моя! Вярно е, че съм умрял, пиленце, ама като те знам каква си притеснителна и чувствителна душица, реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш излишно за мене. От Пъклото ти пиша, златце, да ти съобщя, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, любов моя, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила и да ми регулираш кръвното. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че по канон се водят дяволи. А и да ти кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, но вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол: – Как бе, колега, се оправяте със сметките за тока и парното? Обаче тоя тарикат зъб не обели, пиле, та по тази линия не мога да съм ти полезен. Дочке, злато, ако съм знаел, че тука е толкоз хубаво, да съм умрял още на втората година, като се оженихме. Отначало аха-аха – да ме запишат в Рая, ама като разбрах, че и майка ти е там, напцувах свети Петър и свети Илия и набързо ме пратиха в Пъкъла. Едно само не харесвам – няма кьорава партия. И като се натаралянкаш до ушите, няма кого да напопържаш. Да знаеш, Дочке, и да не търсиш парите от лозето, дето го продадохме тази пролет, защото съм ги изпил всичките. Обаче като те знам каква си чума, казах ти, че съм ги скрил. Имаш много здраве от Иван и от Пешо – и те са тука. И недей да се чудиш откъде ги знам, нали от тях са ми рогата. Обаче са големи пичове и пият като за последно, особено Иван. Пешо ме помоли да ти кажа да не се пръскаш много с Арманито, дето ти го подарил за рождения ден, защото е отсипал повечето от шишето и го долял с чист спирт и като нищо може да те удари в главата. Ние тук твърде се надяваме да си хванала вече някое читаво момче, да се утешиш набързо и да ни го пратиш, че да си направим карето за белот. Иначе сега се редуваме на табла и един все скучае. Бъди жива и здрава и не бързай да умираш, че още си млада и хубава и да не се мъчиш тука. Ние с Иван и Пешо криво-ляво ще се държим. И недей да раздаваш на гробищата бисквити и бонбони, ами сложи малко кисели краставички и от суджука на баща си, че много трудно върви ракията с лукчета. Целувам те, златна моя, и да се пазиш поне още двайсет години! Твой, вече завинаги: Атанас 2756
https://ritnikotkata.com/vicove/13325