Вицове за Колеги

Двама колеги си взели заплатите, единият кани колегата си:
- Хайде след работа да пием по едно, аз черпя!
- Дадено, щом ще черпиш!
На другата заплата ситуацията се повторила и така няколко месеца. Накрая вторият не издържал и рекъл:
- Добре де, не е удобно така, само ти да черпиш! Но не мога да разбера друго: и двамата сме на един и същи щат, и двамата имаме по две деца, съпругите ни са безработни... откъде имаш пари за черпене?
- Ще ти кажа! Казах на жената, че съм си изгубил пушката в казармата и сега ми отдържат от заплатата по 30 лв. всеки месец.
- Леле, страхотна идея, как не съм се сетил по- рано?! Другият месец аз ще черпя! - казал вторият.
Така и станало. Ядене, пиене - на корем.
Прибрал се нашият, а жена му го подхванала още от вратата:
- Къде се шляеш досега? Аз те чакам да донесеш нещо за ядене, че няма пари, а хладилника е празен! Взе ли заплата?
- Взех- казал мъжът и сложил плика с парите на масата.
Жена му почнала да брои и се втрещила.
- Защо са ти дали със 100 лв. по- малко?
- А, жена, забравих да ти кажа - В казармата, при едно учение танка потъна в едно тресавище, едвам се отървахме живи, но сега на екипажа ще ни отдържат по 100 лв. на човек всеки месец...
- КАКВОО? - викнала жена му - Още утре отиваме в казармата ти!!!
На другият ден, естествено, жената влязла при командира на полка и занареждала:
- Как може такова нещо, вие сърце нямате ли, да взимате по 100 лв. за танка, в тези тежки времена, аз съм безработна, две деца гледаме и т. н. и т. н.
Командирът суче мустаци и я гледа, накрая с тежък глас казал:
- Добре, госпожа, разбрах Ви, но това са мъжки работи, съпругът Ви е давал клетва, нека той да влезе, а Вие го изчакайте отвън!
Влязъл нашият с треперещи колене, не смее да погледне, забил поглед в земята, а командирът се смее:
- А бе, магаре, аз коскуджами ти полковник, изплащам пред жена си автомат "Калашников", а ти - цял танк... Не те ли е срам, бе? Ето ти една служебна бележка за лека картечница и да се махаш от тука, че ще те взема запас и тогава да му мислиш!
Излязъл мъжът и отвъртял една плесница на жена си:
- Видя ли ма, какво направи с патешкия си акъл!? Вътре в танка имало и картечница. Сега и за нея трябва да плащам!!!

- Иди да честитиш на шефа, родило му се е дете.
- Така ли? Какво има?
- Дюлева, трепач е!

След дълго отсъствие двама колеги се завръщат в къщи. Единият се оплаква:
- Да знаеш как яко се изложих снощи пред жената! Правихме с*кс и по навика от командировката и дадох 40 лева.
- Абе и аз така, но имах едри 50 лева, а моята ми върна 10.

Между колежки:
- Твоят мъж много ме харесва. Където и да ме види, винаги ме целува.
- Той си е такъв. Хич не е гнуслив.

Доче, гълъбице моя!
Вярно е, че съм умрял, пиленце, ама като те знам каква си притеснителна и чувствителна душица, реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш излишно за мене. От Пъклото ти пиша, златце, да ти съобщя, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, любов моя, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила и да ми регулираш кръвното. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че по канон се водят дяволи. А и да ти кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, но вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол:
– Как бе, колега, се оправяте със сметките за тока и парното?
Обаче тоя тарикат зъб не обели, пиле, та по тази линия не мога да съм ти полезен. Дочке, злато, ако съм знаел, че тука е толкоз хубаво, да съм умрял още на втората година, като се оженихме. Отначало аха-аха – да ме запишат в Рая, ама като разбрах, че и майка ти е там, напцувах свети Петър и свети Илия и набързо ме пратиха в Пъкъла.
Едно само не харесвам – няма кьорава партия. И като се натаралянкаш до ушите, няма кого да напопържаш.
Да знаеш, Дочке, и да не търсиш парите от лозето, дето го продадохме тази пролет, защото съм ги изпил всичките. Обаче като те знам каква си чума, казах ти, че съм ги скрил.
Имаш много здраве от Иван и от Пешо – и те са тука. И недей да се чудиш откъде ги знам, нали от тях са ми рогата. Обаче са големи пичове и пият като за последно, особено Иван. Пешо ме помоли да ти кажа да не се пръскаш много с Арманито, дето ти го подарил за рождения ден, защото е отсипал повечето от шишето и го долял с чист спирт и като нищо може да те удари в главата. Ние тук твърде се надяваме да си хванала вече някое читаво момче, да се утешиш набързо и да ни го пратиш, че да си направим карето за белот. Иначе сега се редуваме на табла и един все скучае.
Бъди жива и здрава и не бързай да умираш, че още си млада и хубава и да не се мъчиш тука. Ние с Иван и Пешо криво-ляво ще се държим. И недей да раздаваш на гробищата бисквити и бонбони, ами сложи малко кисели краставички и от суджука на баща си, че много трудно върви ракията с лукчета.
Целувам те, златна моя, и да се пазиш поне още двайсет години!
Твой, вече завинаги: Атанас

Разговор между колеги.
Senior:
- Добре де, не може ли да наемаме някакви програмисти, които не миришат?
Lead:
- Те ако не миришат, значи имат приятели. Ако имат приятели, значи излизат навън. Ако излизат навън, значи не програмират.

Мъж черпи колегите си в службата с бонбони.
- Какво става, какъв е повода?
- Роди ми се момченце.
- Браво! А как е жена ти?
- Ами добре е засега... Още не съм й казал.

В руски секретен завод за шевни машини се пенсионира чистачката. И по случай раздялата на тържеството й подаряват шевна машина. Със сълзи на очите жената им благодари:
- Колеги, да шия ми е хоби още от дете. 30 години си прибирам по някоя и друга част от тук и ги сглобявам у дома, а то накрая все автомат Калашников се получава.

В университета започнала лекция на тема психология:
- Здравейте колеги, днешната лекция ще е на тема човешката психика: изненада, раздразнение и гняв. Ще ви демонстрирам един пример.
Професорът извадил от джоба си телефон и набрал случаен номер:
- Здравейте, търся Васил?
- Тук няма Васил.
- Ето, - усмихнат казал професорът - само лека изненада.
След това, преподавателят отново набрал същия номер:
- Здравейте, Васил прибра ли се?
- Казах, че тук няма Васил.
Протривайки ръце, професорът конспиративно намигнал на студентите.
- Клъвна! А сега... трето звънене.
- Там ли е Васко?
- Ма*ната ти!
- Е, колеги, надявам се, че разбрахте примера. Нека да пристъпим към теоретичната част.
От първия ред се чул гласът на студент:
- Извинете, професоре, но сте забравили четвъртия етап.
- Какъв е този етап?
- Етапът на "пълен ши*аняк".
- Колега, покажете ни този етап!
Студентът отишъл при професора, взел му телефона и набрал същия номер.
- Добър ден. Обажда се Васил. Някой да ме е търсил?

Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка. Дяволът им казал:
- Имате право на едно телефонно обаждане, но трябва да си го платите.
Първи звъннал полицаят – обадил се вкъщи, пита как са нещата в семейството, в службата. Отговарят му, че всичко е наред; да не се тревожи за нищо.
Дяволът казал:
- Разговорът ще ти струва 10 хиляди лева.
Въздъхнал полицаят, платил. Звъннал на свой ред кметът, питал как е положението вкъщи, как върви работата в кметството, как са служителите, проектите вървят ли. Разбрал, че всичко върви безпроблемно и без него. Дяволът поискал от него 100 хиляди лева за разговора. Кметът, какво да прави, разплатил се. Звъннала в училището си учителката да пита за своя клас:
- Как мина класното по български език? Как така Мария и Наталия не са се справили добре? Има ли ученици с двойки са срока? Боже, а по математика?! Цветан се е сбил с осмокласник? Тц-тц-тц, няма да стигне далече това момче! Оценките оформени ли са? Колегите насрочиха ли вече родителските срещи? Е, как грипна ваканция, нали е краят на срока? Ох! Ще се заринем с тия бумащини... Ох, нови искания за спешни отчети към министерството? И никой ли не се сети да прати едно съобщение, че класният ръководител е възпрепятстван да изпълни заповедта, понеже е на гости на дявола, по дяволите!
Затворила телефона и дяволът ѝ казал:
- На вас разговорът ще ви струва 4 лева и 60 стотинки.
Възмутили се тогава кметът и полицаят:
- Ама как, защо, откъде-накъде?! Ние говорихме по пет минути, а ни поиска толкова много пари, а тя един час говори и ѝ искате само четири лева?
Дяволът отвърнал:
- Тя звъня от Ада в Ада. Таксуването ѝ е като за вътрешен разговор.

Един рибар се хвали на колегите си:
- Вчера хванах ей-такава щука, като ръката ми!
- Стига бе, такива космати щуки няма.

Рибар се хвали пред колеги:
- Само едно ще ви кажа... като извадих шарана, нивото на язовира спадна с половин метър!

Разговор между колеги:
- Ще можеш ли да работиш, ако си изпил един литър водка?
- Да!
- А два?
- Да!
- А три?
- Какво се заяждаш?! Нали виждаш, че си работя!

Рибар се хвали пред колеги:
- Само едно ще ви кажа... Кат` извадих шарана, нивото на язовира спадна с половин метър!