Вицове за Дълги вицове

Жена отива да се изповяда.
Попът пък точно се бил запътил към тоалетната. Викнал той клисаря и му казал:
- Взимай библията и отивай да изповядаш жената. Отзад съм написал за всяко прегрешение, какво наказание да наложиш.
Взел клисарят библията и влязъл в изповедалнята.
- Кажи дъще, какво си направила?
- Ами направих на един мъж орална любов.
Поглежда клисарят - нищо не пише за такова прегрешение.
- Какво си направила?
- Свирка на един мъж направих.
Поглежда пак клисарят - нищо не пише за свирка.
- К`во си направила?
- Абе духах му, бе.
По това време покрай изповедалнята минава една от монахините. Клисарят я вижда и се провиква:
- Сестро, ела кажи, ма, какво дава дядо поп за духане?
- К`во дава, дава една вафла и Кока Кола, това дава...
- отвръща ядосанo монахинята.

Най-подлият човек в България Страхил Лъжев известен в 2-ри отдел под псевдонима Антихриста лежи на смъртен одър. Около него със скръбен вид жена му и децата чакат последните му думи.
Бай Страхил - Антихриста се надига и със скръбен глас прошепва:
– Искам да си призная пред вас най-големите си грехове и ви моля да ми простите! Жено, помниш ли като те уволниха дисциплинарно, че крадеш кисело зеле от плод и зеленчука? По мой донос беше! Сине, сещаш ли се, когато лежа в затвора по погрешка за това, че точиш бензин от газката? Аз те натопих! Дъще, познай кой излъга бившия ти мъж, че децата не са от него, а от Стамат комшията? Аз бях! Много ме е срам! И затова искам да ме погребете в ковчега гол, по очи и с един карамфил в гъза! – казва гадината, подбелва очи и умира.
Близките охотно го полагат в ковчега според последното му желание. В следващия момент на вратата се звъни. Отварят, гледат двама полицаи.
– Идваме по сигнал! – казват те.
– Какъв сигнал? – недоумяват опечалените.
– За гавра с труп!

Минувач:
- С*ксът, това е болест, щом трябва да си на легло.
Лекарят:
- Не-е, не е болест. По време на с*ксът се полагат толкова усилия! Това е работа.
Инженерът:
- Каква работа е това. Всички лежат, а оръдието на производство стърчи! Това е процес.
Прокурорът:
- -Какъв процес бе. Един дава на друг. Това си е рушвет!
Адвокатът:
- Никакъв рушвет не е това. И двете страни са удовлетворени. Това е изкуство.
Актриса:
- Да бе да. Изкуство. Как ли пък не. Какво изкуство е като няма зрители. Това е наука!
Професорът:
- Никаква наука не е, защото аз го не мога това, а всеки студент го може с лекота. Това е сделка.
Евреин
- Как ще е сделка, като влагаш повече, а вадиш по-малко. Това си е най обикновен грабеж...

Ha двaмa cтyдeнти пo aтoмнa физиĸa им пpeдcтoял изпит. Дoceгa имaли caмo шecтици, тaĸa чe били yвepeни в знaниятa cи и нe cи и пoмиcлили дa yчaт или пpeгoвapят нoщтa пpeди изпитa, aми oтишли нa ĸyпoн и здpaвaтa се нaпили. Ha дpyгия дeн се cъбyждaт двaмaтa, ecтecтвeнo oтдaвнa ca пpoпycнaли изпитa и ĸaтo знaeли ĸaĸвo щe ги нaпpaвят poдитeлитe им ĸaтo paзбepaт, oтишли дa се мoлят нa глaвния изпитвaщ.
Πoчнaли дa лъжaт чe ca пътyвaли нaдaлeчe, нo нa вpъщaнe били cпyĸaли гyмa, a нямaли peзepвнa, тaĸa чe тpябвaлo дa се вpъщaт нa cтoп… И oщe cyмa ти глyпocти, дoĸaтo нaй-нaĸpaя cĸлoнили изпитвaщия дa им дaдe втopи шaнc. И нaиcтинa се пoявили пoдгoтвeни, дeтo се виĸa били изяли yчeбницитe c ĸopицитe.
Cлoжили ги в двe oтдeлни cтaи caми и им дaли изпитнaтa paбoтa. Πъpви въпpoc, 5 тoчĸи:
"Oт ĸaĸвo e изгpaдeнo ядpoтo нa aтoмa?"
Хехе, тoвa e cyпep лecнo - миcлят cи тe.
Bтopи въпpoc, 95 тoчĸи: "Koя гyмa?"

Урок по История!
Отишли българите при американския президент и поискали да станат поредния щат на Америка. Президентът не бил и чувал за България, та решил да я проучи. В дебелите книги прочел: "България е древна страна, с богати традиции, интересна култура и трагична робска история. Била завладяна от Римската империя и не след дълго Римската империя се разпаднала. След това попаднала под византийско робство и не след дълго Византия изчезнала от световната карта. Попаднала под османско иго, но след известно време и Османската империя се разпаднала. Била в съюз с Хитлер, но и Германия претърпяла поражение и се разделила на две половини. След това била под "приятелското" крило на Съветския съюз, но и той се разпаднал..."
Американският президент бил потресен и преклонил почтително глава пред разрушителния български гений.
И се питам, тези от Евросъюза не са ли чели този виц, или си мислеха, че на тях ще им се размине?!

- Трябва да ти призная. Не съм девствена. Бях с един мъж.
- Така ли? С кой мъж?
- Тайгър Уудс, голф играча.
- Хм, ок. Той е богат, известен и хубав. Мога да те разбера.
След това правили двамата страстна любов. Като свършили, съпругът станал и отишъл при телефона.
- Какво правиш? - попитала съпругата.
- Гладен съм, ще поръчам рум сървиз.
- Тайгър не би го направил.
- Тъй ли? Какво би направил той?
- Би се върнал в леглото и би повторил.
Съпругът оставил телефона и правил втори път любов със жена си. Като свършили, той пак станал към телефона.
- Какво правиш? - пита пак тя.
- Все по съм гладен, ще звънна за малко храна.
- Тайгър не би го направил.
- Така ли? Какво би направил?
- Щеше да се върне в леглото и щеше още един път..
Съпругът отново се връща и правят любов за трети път. Става съвсем изморен към телефона и започва да набира.
Жена му:
- На рум сървиса ли звъниш?
- Не! Звъня на Тайгър Уудс да разбера с колко удара се играе на тази дупка!

Мъж и жена решават да си купуват Рено. Обаче не им стигат 1000 лева. Поумували, поумували, и се сетили, че мъжът има доста заможна съученичка. И решили, мъжът да поиска от нея 1000 лева. Отива той, връща се и казва:
-Жена, ще ни даде. Ама първо иска да преспя с нея...
Жената не мислила много. Колата убава, мъжът грозен... Пущила го. Прибира се нашия, носи 1000 лева, а тя го кара да разказва. И той почва:
- Вечеря, малко пиене и у одъра. Таман да почнем, тя извади отнекъде една пчела, тури я на оная ми работа та ме ужили и почнахме. Та допреди малко. Жената, да не изпусне, напълнила вечерта една кутия с пчели, легнали, тя извадила една та го жилнала и кат почнали... На заранта тя се опъва блажено, мъжът става и казва:
- Отивам за Реното.
А тя:
- Кво Рено те гони, бе!?!Кошери ще купуваме!!! КОШЕРИ!!!

Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

Една сутрин трима души закъсняват за работа. Викнал ги директорът и им заявил:
– Сега, ако някой от вас няма уважителна причина за закъснението, ще го уволня!
Първият: Ами, г-н директор, както знаете, вчера вземахме заплати. А както не знаете, аз съм заврян зет. Отидох си снощи и още на вратата – челна стойка – и парите изпопадаха. Едва успях да скрия 5 лв. Да, ама тази сутрин, докато се обличах, петолевката изпадна от джоба ми. Слава богу, никой не я видя. И аз като стъпих отгоре ѝ, докато не излязоха всички от къщи, не отстъпих!
– Мдаааа, това е уважителна причина! Ами ти, бе – обърнал се той културно към втория.
– Тази сутрин съпругата ми замина в командировка. Събудих детето, качих го в колата и го заведох в една детска градина. Тука ли си, бе?! – питам, а той вика – „не“! Заведох го в друга градина – пак „не“ . Трета, четвърта, половината град обиколих и накрая майчиния син ми каза, че е в пети клас….
– И твоята е уважителна… А твоята причина каква е – попитал той третия.
– Тази сутрин, тъкмо когато заключвах, от съседния апартамент се чу вик за помощ! Влизам, и що да видя – съседката започнала да лакира пода на хола и залепнала и с краката, и с ръцете за него.
– Е, и какво – отлепи ли я?
– О, даааа, три пъти!

Един цар си имал царство. Разделил го - половината за него, другата дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
- Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
- Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история: което не става наведнъж, може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
- Разбрахме.
- Нищо не сте разбрали. Току-що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя.

Доче, гълъбице моя!
Вярно е, че съм умрял, пиленце, ама като те знам каква си притеснителна и чувствителна душица, реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш излишно за мене. От Пъклото ти пиша, златце, да ти съобщя, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, любов моя, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила и да ми регулираш кръвното. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че по канон се водят дяволи. А и да ти кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, но вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол:
– Как бе, колега, се оправяте със сметките за тока и парното?
Обаче тоя тарикат зъб не обели, пиле, та по тази линия не мога да съм ти полезен. Дочке, злато, ако съм знаел, че тука е толкоз хубаво, да съм умрял още на втората година, като се оженихме. Отначало аха-аха – да ме запишат в Рая, ама като разбрах, че и майка ти е там, напцувах свети Петър и свети Илия и набързо ме пратиха в Пъкъла.
Едно само не харесвам – няма кьорава партия. И като се натаралянкаш до ушите, няма кого да напопържаш.
Да знаеш, Дочке, и да не търсиш парите от лозето, дето го продадохме тази пролет, защото съм ги изпил всичките. Обаче като те знам каква си чума, казах ти, че съм ги скрил.
Имаш много здраве от Иван и от Пешо – и те са тука. И недей да се чудиш откъде ги знам, нали от тях са ми рогата. Обаче са големи пичове и пият като за последно, особено Иван. Пешо ме помоли да ти кажа да не се пръскаш много с Арманито, дето ти го подарил за рождения ден, защото е отсипал повечето от шишето и го долял с чист спирт и като нищо може да те удари в главата. Ние тук твърде се надяваме да си хванала вече някое читаво момче, да се утешиш набързо и да ни го пратиш, че да си направим карето за белот. Иначе сега се редуваме на табла и един все скучае.
Бъди жива и здрава и не бързай да умираш, че още си млада и хубава и да не се мъчиш тука. Ние с Иван и Пешо криво-ляво ще се държим. И недей да раздаваш на гробищата бисквити и бонбони, ами сложи малко кисели краставички и от суджука на баща си, че много трудно върви ракията с лукчета.
Целувам те, златна моя, и да се пазиш поне още двайсет години!
Твой, вече завинаги: Атанас

Данни за случаи на проклятието на 30 декември има още от най-древни времена. В известен смисъл историята на новогодишното тържество е и история на проклятието на 30 декември, чиито жертви стават както мъже, така и жени във всякаква възраст. Най-общо прокобата удря както следва:
1. На 30 декември към обяд ти се обаждат приятели, за да излезете да пиете по бира;
2. Излизате за по бира;
3. Напивате се като за олимпиада;
4. На 31 декември си крив и зъл, лягаш си рано, щото ти е лошо;
5. На 1 януари си бодър и готов за запой, но на всички останали им е лошо.
Цялото гореописано нещастие може да бъде избегнато, ако на 30 декември се спазват няколко прости правила, включени в алгоритъма по-долу:
1. Изключи си телефона;
2. Спри си нета;
3. Затвори си прозорците, за да предотвратиш нахлуването на пощенски гълъби със завързана за крачето покана за по бира с приятели;
4. Уплътни си добре прозорците, така че да не чуваш приятелите от точка 3, когато дойдат да ти викат под прозореца;
5. Пусни си щорите, за да не виждаш димните сигнали, които приятелите от точка 3 ще подават от съседен покрив след като повикат под прозореца;
6. Оформи удобен кът за спане с храна, вода и нощно гърне близо до тръбите на парното;
7. Вържи се за тръбите на парното;
8. Угаси осветлението, така че комшията да помисли, че те няма и да не мине за по една ракия;
9. Лягай и не мърдай;
10. Не се развързвай преди разсъмване, независимо какво видиш или чуеш в мрака.