Смешни вицове Гори небостъргач...

0

- Тате, какво е това совник?
- А бе де да знам?
- А кой е Удо Мача?
- Не го знам. Той какъв е?
- Той трака совника.
- Каквоооо? Ти тия глупости откъде си ги научил?
- От училище, бе тате. Учихме една песничка.
- Я вземи я изпей тая песничка и аз да я науча.
- Удо Мача совник трака, с лъскави стрелчици!

---

2836

 https://ritnikotkata.com/vicove/9476   

Народ който преживя комунизма, Чернобил и Виденовата зима, няма как да го бутне някаква китайска кашлица!

---

1102

 https://ritnikotkata.com/vicove/11525   

Кога си роден?
- 14 Февруари!
- Ааа, любовчия!
- Ти?
- 2 Февруари!
- Aaaaa...!

---

90

 https://ritnikotkata.com/vicove/14159   

Аз като един виден любител на фината еротика, винаги си снимам сърмите леко отвити.

---

142

 https://ritnikotkata.com/vicove/14093   

Една стара мома повикала нотариус, за да състави завещанието си.
Нотариусът:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40 000 на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи, и затова бих искала погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, аз никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариусът оформил цялата документация и й казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Когато се върнал у дома си, нотариуса разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона ако трябва тя лично сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна.
На сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час... минали два... но мъжът й така и не се появявал.
Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона.
Отгоре се отворил прозорец, показал се нотариуса и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината...

---

913

 https://ritnikotkata.com/vicove/11361   

- Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
- Не, Червената!
- А, да, Червената. Майка ѝ я извикала и ѝ казала "Слушай Зелена шапчице."
- Ама не, Червена!
- А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ѝ занесеш тази обелка от картоф.
- Не "върви при баба си да ѝ занесеш тази пшеничена питка."
- Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
- Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
- И вълкът я попитал "Колко прави шест по осем?"
- Нищо подобно. Вълкът я попитал "Къде отиваш?"
- Имаш право. И Черната шапчица отговорила!?
- Червената шапчица, Червената, Червената!
- Да, и отговорила "Отивам на пазар да купя доматено пюре."
- И на сън не ѝ минало това през ума: "отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя."
- Точно така и конят казал!
- Какъв кон? Това бил вълкът.
-Да. И казал така: "вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка."
- Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
- Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.

---

2141

 https://ritnikotkata.com/vicove/10736