Вицове

копирай

Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.


     
копирай

Една сутрин трима души закъсняват за работа. Викнал ги директорът и им заявил:
– Сега, ако някой от вас няма уважителна причина за закъснението, ще го уволня!
Първият: Ами, г-н директор, както знаете, вчера вземахме заплати. А както не знаете, аз съм заврян зет. Отидох си снощи и още на вратата – челна стойка – и парите изпопадаха. Едва успях да скрия 5 лв. Да, ама тази сутрин, докато се обличах, петолевката изпадна от джоба ми. Слава богу, никой не я видя. И аз като стъпих отгоре ѝ, докато не излязоха всички от къщи, не отстъпих!
– Мдаааа, това е уважителна причина! Ами ти, бе – обърнал се той културно към втория.
– Тази сутрин съпругата ми замина в командировка. Събудих детето, качих го в колата и го заведох в една детска градина. Тука ли си, бе?! – питам, а той вика – „не“! Заведох го в друга градина – пак „не“ . Трета, четвърта, половината град обиколих и накрая майчиния син ми каза, че е в пети клас….
– И твоята е уважителна… А твоята причина каква е – попитал той третия.
– Тази сутрин, тъкмо когато заключвах, от съседния апартамент се чу вик за помощ! Влизам, и що да видя – съседката започнала да лакира пода на хола и залепнала и с краката, и с ръцете за него.
– Е, и какво – отлепи ли я?
– О, даааа, три пъти!


     



Кафе късметче Кафе Късметче

ai генерирано късметче AI Късметче

Генерирай
Случайни вицовеКратки вицове

Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само, за да подобрим вашето преживяване.
OK, с тъмна тема темаOK, със светла тема OK Декларация за поверителност
!
Сигурни ли сте, че искате да изчистите списъка с любими?
ДАНЕ
ЗАТВОРИ
Искаш ли да си имаш вицовете като приложение? 🙂Инсталирай✕