Приятелството

Приятелството - това е един от най-ценните диаманти в света с неповторим блясък. То не се продава и няма цена. Приятелското чувство извира от сърцето и е искрен израз на доброжелателство, взаимопомощ, великодушие, доброта и толерантност. Приятелството е взаимоотношение, при което липсва егоизъм, егоцентризъм и всякакво желание за доминиране и господство над другия. Едно от най-важните качества е естествеността. Приятелството е като цветята - ако го поливаш със слънчева утринна роса, пропита с великодушие и толерантност, то ще расте щастливо, огрявано от слънцето на искреността и доверието. За да живее пълноценно човек, той не може да живее сам. Ежедневно ние се срещаме с хиляди хора, роднини, познати и приятели. Съдбата ни събира с едни и ни разделя с други, някой стават основна част от живота ни завинаги или просто преминават през него, оказвайки или не влияние. Млад, стар, мъж, жена, всеки има нужда от приятел до себе си. Онази чисто платонична любов, която те свързва с един човек и трае понякога за цял живот, друг път не чак толкова.

Бъди истински приятел до края защото приятелството остава ЗАВИНАГИ.

Има различни видове приятелства, семейни, по сметка, наложени ни от други хора и истинското чисто приятелство, да намериш човек, с които да се разбираш и без думи, които да е винаги там, за да се посмеете заедно и никога да не откаже да ти подаде ръка, когато затъваш в тинята на живота. Приятелят, този които те разбира, на които си готов да повериш и собствения си живот, които винаги е там, за да ти даде съвет или просто, за да те изслуша, който не очаква нищо в замяна. Ти го познаваш и той те познава и се приемате такива каквито сте, можеш да му кажеш, кога греши и искрено без капка завист да се радваш на неговите успехи, както и той на твоите, само такова приятелство може да продължи вечно.

"Приятелство се ражда в момент, когато един човек каже на друг: Какво? Ти също ли? А аз си мислех, че съм единствен." - Клайв Стейпълс Луис

стара Арабска легенда за Приятелството

В една стара арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя между двамата избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия.

Пострадалият, без да отрони нито дума, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили да вървят напред и не след дълго стигнали до един оазис. Решили да влязат в него да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си.

Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван от видяното, приятелят му го попитал:
- Защо, след когато те нагрубих, ти писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка. За да могат вятърът на забравата и прошката бързо да го заличат от там. Но когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на Сърцето. От там никoй вятър не може да го изтрие...

Към продължението >>>

ritnikotkata.com