Великден – история и традиции

Една седмица преди Великден се честват два празника - Лазаровден и Връбница (Цветница) - черковният празник е Цветоносна неделя.

Великден
 или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Католиците тачат обаче повече Рождество Христово. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

 

Традиции и обичаи

Една седмица преди Великден се честват два празника - Лазаровден и Връбница (Цветница) - черковният празник е Цветоносна неделя. 
Народният празник Цветница е свързан с обред на "Кумичене". Момичетата, които предния ден са били лазарки се събират и дружно отиват към реката. "Кумиченето" става на реката като всяка мома е приготвила обреден хляб - кукла, може кравай или колак, в зависимост от района. Всяка мома откъсва по едно залъче хляб и ги пускат по реката. След това гледат чии залък е отишъл по-напред. Тази мома се признава за кумица (кръстница) и тя повежда към дома си моминското хоро. За здраве на този ден се сплитат върбови клонки и се окичват на портата. След Цветница идва най-големият празник, честван три дни.
Великден е един от най-почитаните християнски празници. Според народните традиции дните от Цветница до Великден са празнични дни като най-тачени са сряда, четвъртък и петък. На великата сряда не се работи. 
На този ден по планинските райони децата ходят в гората за здравец и вият китки, които приготвят за другия ден - Великия четвъртък. Тогава ги разнасят на съседи и роднини за здраве. На Велики четвъртък преди да изгрее слънцето, се слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат и се поставят на изток. 
Щом слънцето се появи - да ги види. Червеното великденско яйце играе важна роля при баенето и лекуването. За това на този ден не се работи. По обичай жените стават рано, боядисват яйца, месят се обредни хлябове. За оцветяване на яйцата са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено - с коприва, жълто - с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. 
На Велики четвъртък става подновяването. Къща без квас не трябва да остава, защото берекетът си отива с нея. С кваста се замесват хлябовете. Обредният хляб, който се меси за Великден се нарича Боговица или Великденски кравай. Също така се замесват и козунаци.
На трапезата за Великден се сервират яйца, обреден хляб, козунаци., зелени салати с репички, супи от дреболии на птици, печено агнешко, сладка баница, великденски курабии.

 

Символи

Един от основните символи на Великден са великденските яйца.

Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца.. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и др.

Великденските яйца са една от основните характеристики на християнските празници (както е коледното дърво), те са и основни за Християнството, защото напомнят за възкресението на Христос. Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а императорът казал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, и то станало. За това червеният цвят за великденските яйца е и основен.

Друг символ на Великден е козунакът.

Той е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Върху козунака се поставя едно червено яйце. Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне (Panettone), които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915-1920 г.; дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак"„пармак"„кравай".


Коментари за Великден – история и традиции

.com

Бъди първи, който ще напише коментар







Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само за да подобрим вашето преживяване.
OK, със светла тема OK OK, с тъмна тема тема Не желая Декларация за поверителност
!
Сигурни ли сте, че искате да изчистите списъка с любими?
ДА НЕ
ЗАТВОРИ