Приятелството 2

Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг, често до степен на алтруизъм.

На теория - да. Реалността обаче е различна. И все пак приятелството е задължително, и човек не може без приятели. Поне така казват. Дали е така, нека всеки сам за себе си реши и си отговори. Приятелството е трудно, като всяко хубаво нещо. Първо трябва да намериш сродната душа, която да ти бъде приятел, след това трябва да я провериш, и едва тогава да ѝ дадеш титлата „Приятел".

Колко са видовете приятелства?

За да сме наясно с думата „приятел" трябва да разберем какви са видовете приятелства. Според Уикипедия те са:

Най-добър приятел (или близък приятел): човек, с когото някой има изключително силна приятелска връзка, с когото може да споделя всичко.

Познанство: човек, с когото си приятел, но не сте чак толкова близки.

Романтично приятелство: тогава, когато двама души имат силна романтична и приятелска връзка (държат се за ръцете, прегръщат се и дори понякога се целуват), но не са двойка и нямат любовни отношения.

„Сродна душа" (от английското soulmate, което няма български еквивалент): истинско приятелство между двама души, при което те имат изключително силна връзка помежду си. Наричано „вечно приятелство", при него се смята, че всеки един от двамата души е открил другата половина от себе си в своя приятел.

„Приятели от разстояние" (от английското pen pal, което на български означава буквално „приятел от разстояние"): приятел, с когото си комуникирате чрез писма, разпращате си снимки, но не се познавате официално и не се знае дали някога ще го направите.

Интернет приятелство: изключително разпространен тип приятелство. Познат от късният 20 век. При него двама души се запознават и стават приятели чрез Интернет комуникация помежду им. Благодарение на интернет, тези двама приятели могат да са на хиляди километри разстояние един от друг и пак да се чуват всеки ден. Този тип приятелство обаче е оспорван, тъй като не се знае кой седи от другата страна, а и е възможно тези приятели никога да не се срещнат на живо, ако разстоянието между тях е твърде голямо.

Другар: човек, с когото поддържаш близки отношения, той ти е добър приятел.

„Приятели с изгода„: тип приятелство, познат най-вече в САЩ. При него приятелите има сексуални или близки до сексуални отношения, като не очакват нищо друго от другия освен доставяне на взаимна полза и облаги.

„Бостънски брак„: още един термин, използван почти изцяло в Щатите. Бостънски брак е тип приятелство, подобен на квартирантството, с малката разлика, че двамата души, които са съквартиранти могат да бъдат единствено жени. Макар да се нарича „... брак", това все още е тип приятелство между две жени, без сексуално обвързване.

Кръвен брат (сестра): двама души имащи уважение един към друг.Те обикновено се „движат" в един и същ кръг, банда или братство.

Съквартиранти: двама или повече души, живеещи в едно жилище и имащи някакви отношения помежду си.

Въображаем приятел: проявява се при малките деца и понякога при децата, затворени в себе си и нямащи други приятели. Много хора го мислят за опасно за детето, в някои държави тази тема дори е табу, а детето се смята за обладано от зъл дух. В действителност обаче това е съвсем нормално и с времето обикновено отминава, тъй като детето намира истински приятели.

Духовно приятелство: при него двама души с общи интереси са приятели и всеки един от тях допринася за връзката им. Също така може да се възприеме и като много силна умствена и духовна връзка между двама души.

Съученик: обикновено такъв тип приятелство се проявява в учебните заведения. При него между двама или повече души се поддържат приятелски отношения, поради общата им среда на работа.

Ето, че разгледахме накратко всеки един тип приятелство. Въпросът тук е дали осъзнаваме значението, истинското значение на тази дума. Мисля, че не. Имаме много доказателства за това. Няколко мили думи, един-два пъти направена услуга, и този човек вече е наш приятел. И знаете ли какво? Искам да се засмея, защото мнозина наричат приятел някой... толкова лесно, че чак са... елементарни. И затова, след това същите тези хора се парят много жестоко, защото сивото им мозъчно вещество не е проработило както трябва, и не са преценили правилно т. нар. „приятел". Приятелството е като сувенир от „Титаник", много трудно се намира, а още по-трудно се опазва.

Променяме се...

Изумително е действието на приятелството върху хората. От един затворен човек, настроен враждебно към света, приятелството го превръща точно в обратното. Започваме да се усмихваме, когато сме с приятел, щастливи сме, искаме да прекарваме повече време с този човек. Забравяме за грижите и проблемите си, ако не изцяло, то поне за момент. Просто не сме сами, а това е достатъчно основание да сме щастливи. С две думи - променяме се. Към по-добро.

И не само...

И тук има едно голямо НО. Половината от приятелите ни, се оказват „приятели". И веригата ускорява скоростта си и стигаме до онази точка отново. Точката, която ни кара да сме настроени против всички; да не вярваме в ИСТИНСКОТО приятелство; да се затваряме в себе си... Според някои това е изпитание от горе, просто проверка на силата ни. Според други... голяма част от „приятелите" в 20-ти век са анаконди, които са мили с нас, до момента на атаката. И уви, това е жалката действителност.

Помниш ли ти?

Не, няма да говоря за песента на Преслава. Ще засегна познатото изречение „Казваш едно, вършиш друго." В цялото си щастие, че сме намерили приятели ние се превръщаме в слепци. Да, слепци. Безмозъчни слепци. Които си казват „Тя/той ми е приятел, никога няма да го направи." Ха-ха, о нима? Толкова сме глупави, че едва ли не този човек за нас е светец и НИКОГА няма да постъпи лошо с нас. Истината е, че не сме се научили, и вероятно никога няма да се научим да познаваме хората, които ни заобикалят. За да не се случват подобни неща трябва ВИНАГИ да имаме едно наум за приятелите си.

Люляковите безсънни нощи

В един хубав момент, отново се чувстваме променени, този път обаче е малко по-различно. Някак цветно, непрекъснато усмихнато. Разсеяни сме. Мислим за нашата приятелка, или приятел, повече, отколкото сме мислили преди и по някак... различен начин. Това е Ефектът на Алигатора - а именно: когато нещо се случва, когато най-малко очакваме. Диагнозата е ясна - влюбени сме. Какво е да си влюбен в приятел. Едновременно е и щастие, и болка, и страх. Щастие, защото мисълта за този човек ни прави много щастливи и си представяме какви ли не мили и романтични сцени; болка, защото тази любов (все още) е несподелена, а от несподеленото винаги боли; и страх, че може да не отвърне на нашите чувства. Този страх е много по-мащабен откъм болка, отколкото самата болка. Най-много боли да те отхвърлят, и да ти кажат че можете да бъдете само приятели. Колко тъжно, нали? В един такъв момент мнозина изричат тежки думи, мнозина казват „По-добре да не те бях срещал/а". И тук е отговорът на всичко. Какви приятели сме били, след като си казваме това? Но си прощаваме тези думи, защото болката е болка. Тя е източник на ярост и гняв и желание дори да намразим този, който ни е отхвърлил. Ако той или тя ни е истински приятел обаче, ще ни разбере. Но не това е най-трудното и най-тежкото. От тези думи много повече тежи да знаеш, че обичаш този човек, и че същия този човек вероятно в момента дава целувките и прегръдките си на някой друг. И отново се връщаш в онази точка на веригата, в която омразата ти е така позната. Намразваш онзи, който прегръща и целува твоята приятелка/приятел, без дори да си виждал този човек. Ненавиждаш го, искаш да страда, да го няма, да го унищожиш ! Защо ли? Защото на този етап сърцето ти не приема НЕ за вариант. Постъпим ли така обаче - да желаем лоши неща на онзи, който е с нашия човек, рискуваме така скъпият за нас приятел да промени мнението си за нас. Но колко от нас умеят да се владеят? Уви... малцина.

Искам да ви кажа, че приятелството е като нас, хората. Различно е, и е грешно да го приемаме за даденост. Така че... каквото и да е вашето приятелство, радвайте му се, ценете го и го пазете, защото не всеки има приятели.

Към предната статия за приятелството >>>