Без телефон, без таблет, без компютър

Без телефон, без таблет, без компютър, без ключове за апартаментите. Само аз и магистралата пред мен. Тогава разбираш, че често проверяваш къде ти е телефона или искаш да видиш колко е часа, какво ще е времето утре или да настроиш алармата за събуждане. Проверката в клюкарника е задължително нещо в ежедневието. Познавам хора без ФБ. Вярвайте те знаят какво е да живееш. Не си губят времето. Сега съм практически неоткриваем. Върнах се 16 години назад. Тогага имах пейджър и мечтаех за телефон. Мечтаех и за тъч телефон, но тогава само се говореше и правеха тестове. Ерата на мобифоните.

Разбрах колко сме зависими от новите технологии. Пътувахме без GPS-и и се оправяхме дори с оскъдните ни табели по улиците. Рядко се губехме. Сега с него се губя почти винаги. Притъпили сме усещанията си за живота. Все трябва да има нещо, което да го прави вместо нас.

Имахме си всичко, но не го оценявахме. Сегашните поколения никога няма да имат това, което ние сме имали. Това, което са имали родителите ни и техните родители. Сега вече е забавно да убиваме беззащитни жени за пари, за да си купим най- новия iPhone.

Когато нямахме мобифони, GSM-и сещате ли се как си пишехме писма с роднините извън града където няма телефони. Дори картичките станаха електронни. Никой не слага картичка в плик и да я пусне в кутията за писма. Нямаше как да се чуем освен по домашен телефон с жица. Но се срещахме по- често отколкото сега. Говорехме и се смеехме. Забавлявахме се. Сега е лесно. Вдигаш телефона и си говорите кой как е. Вече няма физически контакт.

Казват "очи, които не се виждат се забравят". В интерес на истината до известна степен е вярно. Ако не бяха телефоните щях да се виждам много повече с приятелите си и да знам много повече за тях. Как се чувстват, какво преживяват, какви цели имат,... Видях се със стар приятел и едва се познахме. Получи се доста сконфузно , но все пак си се смяхме.

Замислете се какво е първото нещо, което правите когато отидете в ресторант или си пиете сутрешното кафе. Точно така. Да посегнете към телефона и да проверите дали е там или да го извадите на масата. Вече отвикнахме да използваме часовници. Проверяваме колко  е часа на телефона. Често се случва когато приятели се съберат и отидат на заведение всеки да извади телефона си и да започне да си пише с някого. Какво липсва? Директната комуникация между хората. Отивате в парка и сядате на пейката. Това е момента когато сте отвикнали да сте с празни ръце и се сещате за някого и отново изваждате телефона, за да се чуете или да си пишете. Какво липсва? Този ваш приятел да е с вас в парка и да изживеете заедно една хубава разходка с приятел.

Въпреки че технологиите ни помагат да разберем колко общителни сме в действителност, основната ценност на социалните връзки - контактът лице в лице и обикновеният разговор.

Електронните джаджи в известен смисъл ни държат по-свързани, то все пак това е повърхностно - липсва емоционалната ангажираност, необходима за всякакъв вид пълноценни взаимоотношения. Защо? Защото изпращането на текстови съобщения и имейли е създадено за скорост и многозадачност, а това разделя вниманието.

Опасността е, че те също така създават нов начин на свързване, в който сме в непрекъснат контакт, но емоционално откъснати.

Това, което устойствата ни не могат да правят - въпреки визията, представена от филми е да чувстват емоция. Вместо това предлагат фалш, имитиращ връзка. Умело проектираните заместители като роботизираните домашни хамстери и робокученцата за възрастни хора показват превъзходството на истинските неща. Намаляването на връзките до прости байтове, които след това се превръщат в приетата норма, е ключовият спад в отношенията.

Изолирането и използването на все повече и повече технологии във всички сфери от нашия живот оформя един нов спираловиден цикъл, който е проблем както за децата, така и за по- големите. Прекомерната употреба на техниката прави хората неспособни за нормална комуникация. Оттеглянето и дистанцирането, засилва пристрастеността към технологиите. Липсата на комуникация и принадлежност пък става причина за депресия и за други различни психически разстройства.

Направете всичко възможно да дистанцирате детето си от техниката и технологиите и го стимулирайте да намери не виртуални, а истински приятели, с които да играе футбол на вън. Същият съвет разбира се се отнася и за вас. 

 


Коментари за Без телефон, без таблет, без компютър

.com

Бъди първи, който ще напише коментар







Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само за да подобрим вашето преживяване.
OK, със светла тема OK OK, с тъмна тема тема Не желая Декларация за поверителност
!
Сигурни ли сте, че искате да изчистите списъка с любими?
ДА НЕ
ЗАТВОРИ