Вицове за Гадни вицове




Защо си толкова тъжен?
- Ти не разбра ли? Петров умря.
- Сериозно!? И как се случи?
- Прибрал се вкъщи. Напил се. Легнал на дивана. Запалил цигара.
- Пожар ли е направил? Изгорял ли е?
- Не бе! Успял е да отвори прозореца и да скочи.
- Пребил се е значи?
- Не. Пожарникарите са успели да дойдат навреме и да разпънат платнище отдолу.
- И к'во?
- Петров е паднал в платнището. Пружинирал е като на батут и се е върнал обратно в апартамента.
- Значи, все пак е изгорял?
- Не. Зацепил се е за рамката на прозореца. Пак е паднал. Пак е пружинирал върху платнището и този път е излетял в другата посока, към пътя. Там минавал камион с платнище. Петров е паднал върху платнището. Пружинирал е от там и се е върнал обратно към прозореца на апартамента.
- И как все пак е починал Петров? Кажи! Стига си ме мъчил!
- На полицайте им е писнало от него и са го застреляли.


Върви си един ловец през гората. Няма дивеч. Скука голяма. Изведнъж, гледа сред дърветата малка дървена къщичка на кокоши крака. На стряхата на къщата виси табела: „Гадаене и ясновидство”. „Супер” – помислил си ловецът. „Що не влезна малко да ми погадаят?”
Влязъл в къщичката. Вътре – тъмно като в душата на политик. Изведнъж в тъмнината чува гласа на старица:
- Какво? Да гадаем ли си дошъл?
- Точно така. Искам малко да погадаем.
- Добре-е-е! - казала старицата. - Вземи до теб онова канче и гребни в кофата зад вратата. След това го изпий.
Ловецът гребнал. Изпил го на един дъх. И след това щял да си издрайфа червата.
- А-а-а-а-а-а-а!!! Ама това е пикня!
- Видя ли че сам отгадна, пъпеш такъв? Искаш ли още да гадаеме?


Телевизионно шоу. Като състезател участва известна мутра. Той ще задава въпрос към другите участници. Водещ:
- Внимание! Сега въпрос ще задава Киро Хахавия. Киро ти си!
Киро:
- Така начи! Глейте се’а! Преди два месеца дадох на Пешо 2000 евро назаем и той не ми ги върна. Преди месец дадох на Пешо още 1000 евро и тоя пак не ми ги върна. Преди една седмица му дадох още 2000 евро и тоя пак не ми ги върна. И така. Въпроса е следния. Познайте кой мирише така в черната кутия?



Вечер. Мъж и жена седят пред телевизора. До тях се търкаля домашният им любимец – кучето Шаро. Мъжът си поглежда шкембето, после това на жената и после на Шаро. Гледа, че всички са надебелели.
- Така. Утре сутринта всички отиваме в парка да тичаме за здраве. Трябва да отслабнем.
Жената се съгласила, а Шаро ще тича на каишка до тях. Легнали да спят. Рано сутринта мъжът влиза в спалнята да буди жена си.
- Ставай скъпа. Трябва да ходим в парка да тичаме.
Жената сънена гледа часовника.
- О-о-о скъпи! Не ми се ходи. Спи ми се още.
- Ама как така? Имахме уговорка. Не си държиш на думата. Трябва да получиш наказание – ядосан казал мъжът.
- Какво наказание скъпи – дремейки промърморила жената?
- Избирай сама. Точно сега. Или отзад или в устата – строго казал мъжът.
- Давай в устата, че още не ми се става от леглото.
- Добре – казал мъжът и го подал.
След няколко минути жената пак промърморила:
- Скъпи. Нещо с оная ти работа не е наред. Не е както обикновено. Има някакъв странен вкус.
- Това е защото Шаро също не искаше да тича в парка.


Млад, неопитен и току що родил се сперматозоид си плувал весело и си махал с опашка. Видял един дърт сперматозоид и решил да го пита за съвет, за нещата от живота.
- Здрасти батка. Можеш ли да ме посъветваш, в крайна сметка, какво точно трябва да правя? Хич не ми е ясно. Можеш ли да ме научиш?
- Няма нищо кой знае, колко за учене. Всичко е много просто. Щом се отвори коридора тръгваш напред с всички сили. Ще видиш едно такова, голямо и черно. Ще го питаш: „Ти яйцеклетка ли си?” Ако ти каже: „да”, се вмъкваш вътре и там ще разбереш подробности.
Речено, сторено. Дошъл момента. Отворил се коридора. Младият юнак се впуснал с всички сили напред. Гледа едно голямо и черно пред себе си. Наближил го.
- Ти яйцеклетка ли си – изкрещял младокът?
- Абе оставете ме на мира бе досадници! КАРИЕС СЪМ АЗ! КАРИЕС!