Вицове


- Ще се ожениш ли за мен, скъпи?
- Ами, виж какво, не мога, казват, че си имала твърде много мъже...
- Ама не ти ли харесва как готвя?
- Ооо, много ми харесва!
- Не ти ли харесва как чистя?
- Напротив, страхотно чистиш, перфектна си... при теб е чисто като в операционна.
- Не ти ли харесва как посрещам гости?
- Превъзходна си.
- Да не би да не ти е добре в леглото с мен?
- Какво говориш, с теб съм на седмото небе.
- Е, какво си мислиш, че всичко това съм го учила задочно ли?







- Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
- Не, Червената!
- А, да, Червената. Майка ѝ я извикала и ѝ казала "Слушай Зелена шапчице."
- Ама не, Червена!
- А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ѝ занесеш тази обелка от картоф.
- Не "върви при баба си да ѝ занесеш тази пшеничена питка."
- Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
- Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
- И вълкът я попитал "Колко прави шест по осем?"
- Нищо подобно. Вълкът я попитал "Къде отиваш?"
- Имаш право. И Черната шапчица отговорила!?
- Червената шапчица, Червената, Червената!
- Да, и отговорила "Отивам на пазар да купя доматено пюре."
- И на сън не ѝ минало това през ума: "отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя."
- Точно така и конят казал!
- Какъв кон? Това бил вълкът.
-Да. И казал така: "вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка."
- Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
- Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.




Майка отива на гости на сина си, който живее със съквартирантка. Докато вечерят, майката забелязва колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна мисли, че сина и е нещо повече от съквартирант с тази жена. Синът усеща за какво си мисли майка му, и решава да действа изпреварващо:
- Знам за какво си мислиш мамо, и те уверявам, че ние сме само съквартиранти.
Една седмица по-късно съквартирантката казва на младежа, че откакто майка му си е тръгнала една сребърна чиния липсва. Макар да се съмнява майка му да е откраднала чинията, младежа решава да провери как стоят нещата и написва писмо на майка си:
- Мамо, аз не казвам, че ти "си" взела сребърната чиния от квартирата ни. Не казвам и че "не си" я взела... И все пак остава факта, че откакто ти беше на гости чинията я няма. С обич, твоя син!
След няколко дни пристига отговора от майката:
- Скъпи сине, аз не казвам, че ти "спиш" със съквартирантката си, и не казвам, че "не спиш" с нея... И все пак остава факта, че ако тя спеше в нейното собствено легло, досега щеше да е открила сребърната чиния под възглавницата си. С обич, твоята майка!







?>