Приказка за прошкатаПриказка за прошката

Селянин имал старо магаре, което недовиждало. Един ден то паднало в кладенеца в двора. Животното ревяло жаловито часове наред, докато селянинът се опитвал да измисли какво да прави. Накрая той решил, че животното е старо, а кладенецът така или иначе трябвало да бъде зарит. Спасяването на магарето просто не си струвало.

Той извикал всичките си съседи да му помогнат. Всеки грабнал лопата и започнали да хвърлят пръст в кладенеца.
В началото магарето осъзнало какво става и заиздавало жаловити звуци. После съвсем неочаквано, то млъкнало.
След като дружината похвърляла известно време в пълна тишина, селянинът не издържал и погледнал в кладенеца. И се слисал от видяното. Докато пръстта падала върху гърба му, магарето изтръсквало пръстта и стъпвало върху нея.

Съседите на селянина продължили да сипят пръст върху животното, а то я изтръсквало от себе си и правело стъпка нагоре. Много скоро всички били удивени когато магарето изскочило от кладенеца и отпрашило в тръс!

Извод: Животът ще ви зарива с пръст, и с какво ли още не. Номерът за излизане от кладенеца е да се отърсвате от онова, което ви затрупва и да не спирате да правите стъпки нагоре. Всяка наша неприятност е камък, върху който да стъпим. Можем да излезем и от най-дълбоките кладенци, ако просто не спираме и никога не се предаваме!

Помнете петте прости правила:

  • Освободете сърцето си от омраза – Прощавайте.
  • Освободете ума си от притеснения – повечето никога не се основателни.
  • Живейте просто и ценете онова, което имате.
  • Давайте повече.
  • Очаквайте по-малко от хората, а изисквайте повече от себе си.

Коментари за Приказка за прошката