Притча за четиримата слепци и слона
Притча за четиримата слепци и слонаПритча за четиримата слепци и слона

Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.
- Отдръпнете се, иде слон! - извикали минувачите на слепите.
Любопитство обзело слепците.
- А какъв е слонът? - попитали те.
- Покажете ни го?
Тогава минувачите помолили ездача:
- Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той.
Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория - крак, на третия - коремът, а на четвъртия - опашката. Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:
- Е, сега знаете ли какъв е слонът?
- Знаем! - отговорили те.
- Какъв е?
Слепият, който опипал хобота, казал:
- Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.
Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:
- Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.
Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:
- И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.
А този, който опипал опашката, заявил:
- Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.

Заключение

Някои виждат в картинката отдясно младата жена, други възрастната. Не можем да видим двата образа едновременно. Виждаме само от една гледна точка.

Но значи ли това, че другата е грешна?

Е, сега вече спокойно можем да заключим – животът е един голям слон. Моят, твоят, нашият.

Защо толкова хора разсъждават върху смисъла на живота и се опитват да намерят някакъв универсален отговор за причината, поради която съществуваме и „сме” точно тук и точно сега? Мисля си, че по-скоро всеки от нас опипва различна част от тялото на това животно, но в крайна сметка всички се докосваме до един и същи слон. Разбираме живота по различен начин, но нито един от нас не е нито прав, нито пък греши. Защото точно като слепците от притчата ние имаме възможност да опознаем само опашката или хобота на слона и на базата на този опит си правим изводи за това какво представлява той в целостта си. Не е възможно изведнъж да прогледнем и да осъзнаем какъв е смисълът на всичко. А и едва ли бихме могли да обхванем с ръце целия слон от край до край. Това, което можем да направим, е да споделяме опита, който сме натрупали при докосването на крака му, с други хора, прекарали голяма част от живота си единствено около корема му. А можем също и да търсим начини да опознаем и други части от тялото му и да разширим погледа си отвъд познатото и навътре към себе си.

Защо е нужно да се съдим един друг и защо смятаме, че нашите убеждения и нашите вярвания са по-правилни и по-точни от тези на околните? Често не приемаме чуждото мнение, отхвърляйки го като неточно или грешно само защото е различно от нашето. Да, човек трябва да отстоява позициите си, но понякога липсата на толерантност към различната и чужда гледна точка граничи с известна ограниченост и дори тесногръдие.

Нерядко се случва и аз да давам съвети, да смъмрям някого или да раздавам правосъдие, мислейки си, че така ще помогна на дадения човек да постъпи правилно. А всъщност много често ние сами знаем (макар и някъде дълбоко в себе си) кое е най-доброто и най-правилното за нас. Тогава и само и единствено ако искаме, можем да се насочим към друга част от тялото на слона, да научим нещо ново или да се вгледаме в себе си, да осъзнаем от какво имаме нужда и просто да си помогнем.

Но независимо от всичко, ние гледаме разнообразно и виждаме различно в собствената си слепота. Да, не е нужно да бъдем еднакви, но не е и лошо да се опитваме да разширим мирогледа си, опознавайки така и себе си.


Коментари за Притча за четиримата слепци и слона