Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав.
Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България.
Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола,
за да полети и им покаже брода, по който да минат.
Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи,
да сме БЪЛГАРИ!
Бил ден първи март, лето 681.
Бъди първи, който ще напише коментар