Овчарят и солта

Дядо ми бил малък, но пасял селските овце. Още тогава от баба си научил, че пръснеш ли солта - на кавга е, свърши ли солта в една къща – на бедност е, а хвърлиш ли я – ще загубиш нещо или някого. Да, ама какво ти разбира едно дете! Палавник бил голям и все искал да провери прави ли са думите на големите. Та, мине - не мине време и той хоп – я солта ще скрие, я ще я разсипе по пода или ще я хвърли на двора, а баба му тичала след него и като го стигнела, метлата му връчвала в ръцете и го карала да чисти навсякъде. Е, до време било, пораснал и по дърветата се катерел, а от там се смеел на старата жена, че не може да го стигне… После се източил и напет момък станал, ама беден бил и никоя мома не го искала за мъж, нищо че работен бил.Скоро му омръзнало това положение, решил да тръгне по света пари да спечели, ама за целта ще използва солта, че много спомени имал с нея и на нея разчитал. Взел една шепа в торбичка си и направо при царя отишъл. Пазачите не искали да го пускат, но той крещял силно, колкото глас има:
 - Искам царя да видя. Нося най-голямото богатство на света!... Само на него ще го дам!
Чул царят виковете и наредил да го пуснат. Влязъл дядо при него, поклонил се, размахал това, което държи в ръката си и казал направо:
 - Царю, ако познаеш какво нося, ще ти го подаря на драго сърце. Ако не познаете нито ти, нито царедворците, ще ми дадеш една торба жълтици, става ли?
Алчен бил царят и се съгласил, че все искал да има и все да взима. Събрал в тронната зала съветници, министри, придворни дами, всякакви гости, та и шутове им с тях, а при даден знак, всички започнали да гадаят какво богатство има в ръцете оня. Изброявали какво ли не: и злато, и сребро, и скъпоценни камъни, и перли, и пари, и дори прах от диаманти, но бедният човек все клател глава. Царят не се стърпял и рекъл:
 - Ей, я подскажи малко, че така целият ден ще си загубим в догадки!
 - Добре! Слушайте тогава гатанката ми – отвърнал дядо – От морето я извадих, на прах я счуках. С нея лошо, без нея още по-лошо. Пръснах я, сметох я, в торбичка я сложих. През реката минах, разтопи се, слънцето я изсуши и сега за нея пари ще взема. С парите животни ще купя и за да живеят, от нея ще им давам да ядат. Без нея и ти не можеш, царю! Ха, познай, що е то?
Ядосал се царят на нахалния селянин и се развикал:
 - Добре, де! Ще ти дам торба жълтици, само ми кажи какво носиш!
 - Ще ти кажа, царю, защо да не ти кажа и да не се отметнеш от думата си, първо да ти припомня нещо. Навремето, когато твоят дядо бил цар, а моят прост овчар, болест налегнала и хората, и животните. Светът щял да се затрие, но една стара бабичка се сетила, че може да се спаси, ако всички използват това, което нося. Само дядо ми го притежавал и дал една буца от него на царя, а той му обещал торба със злато. После загинал във война, а баща ти не искал и да знае за обещаното, нищо че царството се спасило . Та сега, ако не ми платиш за туй, що нося, то поне върни дълга си към моя дядо, че е срамота цар да не държи да думата си.
След тези думи, разтворил торбичката и показал солта. Ядосал се владетелят, пак, искал да накаже хитреца, но придворните си спомнили историята за времето, когато солта свършила в царството, а хората започнали да боледуват. Само един овчар имал няколко буци сол и то заради животните си. Една буца само натрошили, на всеки дали и в яденото да сложат, и за лек да я ползват…
Ще, не ще, царят дал една торба жълтици на дядо ми, а той щастлив, я метнал на гърба си и поел към село. Там първо се оженил за най-красивото и работно момиче, построил си къща след това, а накрая, купил сто овце и няколко буци сол, та да има какво овцете да ближат, а после тая приказка да разказват и на агнетата си, и на децата от махалата и на царете в красивите дворци...


Коментари за Овчарят и солта

.com

Бъди първи, който ще напише коментар







Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само за да подобрим вашето преживяване.
OK, със светла тема OK OK, с тъмна тема тема Не желая Декларация за поверителност
!
Сигурни ли сте, че искате да изчистите списъка с любими?
ДА НЕ
ЗАТВОРИ