В една стара арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя между двамата избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия.
Пострадалият, без да отрони нито дума, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили да вървят напред и не след дълго стигнали до един оазис. Решили да влязат в него да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си.
Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван от видяното, приятелят му го попитал:
- Защо, след когато те нагрубих, ти писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка. За да могат вятърът на забравата и прошката бързо да го заличат от там. Но когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на Сърцето. От там никoй вятър не може да го изтрие...
Бъди първи, който ще напише коментар