Вицове за Кучета
Съседката има папагал. Много талантлив! За кратък период от време се научи да имитира звука на звънеца. И горката съседка по двадесет пъти на ден ходеше да отваря вратата. След време, на рождения и ден и подариха куче. Оказа се страхотен подарък, защото кучето лаеше само когато реално на вратата се звънеше. И ходенето непрекъснато до вратата спря. Съседката не можеше да се нарадва на кучето. Но кратко продължи нейното щастие. В съкратени срокове папагалът започна да "звъни", а след това и да лае.
Две момченца си говорят в детската градина?
- Как се казваш?
- Евелин. Нашите са искали момиченце, обаче съм се родил аз и са ме кръстили така. А ти как се казваш?
- Шаро.
- Това пък що за име е?
- Ами родителите ми искали да си имат кученце, обаче съм се родил аз...
Семейна идилия: мъжът чете вестник, жената бродира нещо, в краката й спи кучето свито на кравай, а в камината гори огън и разпръсква приятна топлина из цялата стая.
По едно време жената се обажда:
- Скъпи, много те моля, престани да казваш "да, скъпа" всеки път, в който кучето изръмжи насън...