зарежда се
  За една обява на обсерваторията в Рожен или как българските мозъци изтичат в чужбина

За една обява на обсерваторията в Рожен или как българските мозъци изтичат в чужбина

За една обява на обсерваторията в Рожен или как българските мозъци изтичат в чужбинаЗа една обява на обсерваторията в Рожен или как българските мозъци изтичат в чужбина

Националната астрономическа обсерватория към БАН в Рожен, Родопите, е публикувала обява на сайта си (nao-rozhen.org), която предизвиква смях и гняв, и се разпространява по блогове и страници във Фейсбук.

Според обявата обсерваторията търси млад специалист с брутна месечна заплата 364 (триста шестдесет и четири) лева = 186 € (сто осемдесет и шест евро). Той ще работи по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, ще се занимава с научна работа, и с организационна, помощна работа в обсерваторията, трябва да знае 2 западни езика, един от които английски, да познава няколко различни операционни системи и програмиране, да умее да обработва и анализира изображения, да работи с телескопи и т. н. Ето тук цялата обява, тя е съзнателно предизвикателна, за да направи впечатление с абсурдността си. Но това е реалната заплата, която може да предложи бюджетът на БАН.


Едно сравнение може да покаже защо институти и университети по света са пълни с българи.
От справка за заплащането на астрономи в САЩ се вижда, че то за младши астрономи е около 43 000 - 44 000 долара годишно (около 3600 долара месечно), а средно в тази област заплатите са над 70 000 долара годишно (над 5800 долара месечно - виж тук).
Старши изследователи взимат по 80 000 - 90 000 долара годишно, а директори на обсерватории и мениджъри на проекти взимат по 160 000 - 180 000 долара годишно.

Например в обсерваторията "Смитсониън" заплатите за най-ниските позиции са около 3500 долара месечно (виж тук). Това се смятат за сравнително ниски заплати в голям град в САЩ, но за работник в обсерватория, на който в повечето случаи е осигурено и жилище, заплащането е съвсем прилично.

Справка за средните заплати на чужди учени астрономи, получили виза H1B или Зелена карта, които са работили в САЩ през последните 10 години, показва, че са получавали заплати между 52 000 и 65 000 долара годишно (между 4300 и 5400 долара месечно - виж тук).
Защо му е на един български астроном с два чужди езика да отива да работи в обсерваторията в Рожен, като може да кандидатства за работа в Щатите и с неговата квалификация да получи виза H1B и Зелена карта?

И това реално се случва.
Не става дума държавата да даде заплати от по 5000 лв. на месец за млад специалист или преподавател в университет, но да отпусне поне достойни заплати от над 1000 лв. за хора, които са решили да се посветят на наука. Сегашните са подигравка.

Чорбаджиите - преди и сега

Дянков и Борисов орязаха бюджета на БАН и задължиха академици и професори на възраст над 65 г. да се пенсионират, да дадат път на младите. И те се пенсионираха, но със сегашния си бюджет БАН не може да назначи млади учени, защото предлага дори още по-ниски заплати от тази в обявата на обсерваторията. БАН просто се обезкърви.
Тоест, на практика, без да го казва официално, държавата извършва геноцид върху науката и в БАН просто става дума за ликвидация.

 

Някой ще каже - е, какво толкова някаква астрономия, можем и без нея. Действително България все повече става място, където официалните власти смятат, че няма нужда от наука, излишен лукс. Ситуацията е като преди 120 години, когато Петко Славейков е описал една случка как еленските чорбаджии се чудели защо даскалът иска по-голяма заплата от говедаря. Дянков и Борисов са на равнището на тези чорбаджии.

Наистина, една държава избира с какво да се гордее. Стоичков и Бербатов може да са достатъчни. Българската наука има 6 открития и стотици изобретения. Елементарните чорбаджии смятат, че науката трябва да измисля нов вид трамвай или някаква машина.
Преди година и половина премиерът Борисов обеща да увеличи орязания бюджет на БАН "само срещу реални резултати". Не го е увеличил. Сигурно няма реални резултати, каквито той си ги представя.

За какво са й на България астрономите и обсерваторията? За какво й е на България например институт за морето? Нали морета има навсякъде, има учени по цял свят, които ще открият всичко, няма нужда, от тях ще научаваме какво става? Например като започнат да измират делфините или водата стане червена, България може да си повика чужди учени да й кажат какво става... Или студентите ще четат книжки и ще гледат филми, няма нужда да ходят на практики да им показват експерименти и изследвания.

Океанът в света може да е голям, но космосът е много по-голям. В света обсерваториите имат програми за наблюдения за 1-2-3 години напред. Всеки час на телескопите е разпределен. Времето не стига да се изучава звездното небе и космоса. В този смисъл лабораторията в Рожен е важна. И заради мястото си, и заради това, че има техника, и заради времето и учените, които може да отдели. Тя участва в международно разпределение на изследванията на космоса. Те не се изчерпват с това да откриеш една или друга звезда и съзвездие (стотици и хиляди небесни тела са открити и кръстени от българи). Това са цял ред физически изследвания, чийто смисъл не е в "реални резултати", както си ги представят чорбаджиите.

Какъв е смисълът от наука в България?

Сега българската държава не ще да финансира такава "безсмислена дейност". В София, в лабораторията на БАН по слънчево-земни въздействия, заплатата е дори по-ниска за млад учен, отколкото предлага обсерваторията в Рожен.
Този вид институти по физика и обсерватории имат и друга роля. Те не само се занимават с изследвания, от които зависи например и прогнозата за времето или за разни катаклизми. В тях идват хора, студенти, млади специализанти, да навлязат в една област. Да видят и да пипнат. Това е важно за тяхната квалификация по-нататък, която може да не е в тази област точно. Така се обучават физици, които стават преподаватели, които пък обучават бъдещите учители по физика. Може би България иска да зачеркне предмета физика от училище? Нищо чудно на сегашния министър египтолог физиката да му се вижда излишна специалност...

 

Всеки един физик и учен, е национален капитал. Не е сграда, машина, а нещо по-ценно. Създава се с години. Интелектуалния потенциал от една нация се създава дори с безсмислени на пръв поглед институти и научни звена. И за съжаление зависи и от бюджета, който му отпускат чорбаджиите.
Средният българин е на равнището на Борисов. Той се радва на гола на Бербатов, но не знае кой е акад. Георги Наджаков, открил фотоелектретното състояние на веществото (по-просто обяснено, като за премиера - на базата на това откритие работят ксероксите).
Въпросът е с какво да се гордееш, че си българин - дали със спортистите, които отглеждат спортните зали, или с учени и мислители, които създават една друга културна среда, от която зависи развитието на обществото въобще. И които няма как да се създадат, ако една държава не дава пари за наука.

Но, ето реалността, това е краят на обявата на НАО "Рожен":
Брутната месечна заплата на успешния кандидат ще бъде 364 (триста шестдесет и четири) лева = 186 € (сто осемдесет и шест евро). В случай на сериозен интерес, моля изпратете Вашето CV, мотивационно писмо и адресите на двама души, от които бихме могли да получим препоръки за Вас.

2011-06-152011-06-15