Денят на Освобождението на България от османско иго е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.
Всяка година на 3 март българският народ празнува годишнината от своето освобождение от петвековното турско иго. На този ден през 1878 година в село Сан Стефано, близо до Цариград, Турската империя, която претърпява пълно поражение от руските войски и българските опълченци, подписва мирен договор с Русия.
Договорът определя истинските граници на България – такива, каквито трябва да бъдат, според етническия състав на населението. В действителност от Петербург са се опитали да прокарат изцяло своя интерес, но той в случая е бил съгласуван с българския. Фактите обаче са безспорни – в огромните територии дадени на освободената държава са живели предимно българи.
Датата на националния ни празник е символ не само на освободена, но и на обединена България. Символ на една силна нация с огромен потенциал, способна да играе основна роля в европейската и световната политика. Такава е истината зад символа „3-ти март".
Щастието на подписания договор, уви, трае кратко. Великите сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария, веднага отричат сключения от Русия мир. Те настояват за налагане на промени в почти всички клаузи на договора.
Месеци по-късно е подписан и пагубният Берлински мирен договор. В него България е разкъсана, а обширните и територии са раздадени на съседните държави. Съдбите на хиляди българи попадат отново под иго.
Тъгата по изгубения идеал – Санстефанска България е безмерна. В близките години много български държавници ще посветят живота и делото си за обединението на народа. Следват десетилетия на политически игри и кървави войни, на мъка и сълзи за изгубените и забравени братя, останали там – в ръцете на чуждите. В Македония и Тракия, под управлението на турци, гърци, сърби и румънци остават милиони братски съдби.
Бъди първи, който ще напише коментар