Тази страница не е видима в уебсайта

Sofia Pride или Гей парадът – кому е нужен?

Днес в София се провежда за десета поредна година т.нар. „София прайд“, по-известен на обикновен български като „гей парадът“. И тази година, както и всяка друга, това мероприятие предизвика бурни и противоречиви реакции и обществени спорове. Много хора не разбират смисъла от гей парада. Много го смятат за крайно вреден. Много го смятат за крайно необходим. Къде е истината? Ето моите пет стотинки по въпрoса.

Как да НЕ постигнеш толерантност 

Няма как да се търси и изгради толерантност и приемственост чрез демонстрация и парадиране на различията. Чрез манифестация на това, което знаеш със сигурност, че другите хора намират за странно, неразбираемо и чуждо за самите тях. Тук се обръщам директно към организаторите на София прай и LGBT активистите в България. Ако искате да убедите обществото, че хората с различна сексуална ориентация (това важи и за всякакви други различия, включително религиозни, етнически и т.н.) заслужават еднакви права и отношение като всички останали, то тогава трябва да акцентирате не върху това, което ви различава от по-широката част от обществото, а върху това, което ви обединява с него.

Аз съм хетеросексуален мъж. За мен, на чисто инстинктивно ниво хомосексуалността е непонятна. Затова, моля ви, не акцентирайте върху непонятните за мен аспекти на вашия живот, когато се опитвате да ме убедите, че вие сте като мен и заслужавате да се отнасям с вас, както се отнасям с всички останали. Вместо това, защо например не ме поканите да изпием по бира? Да гледаме мач? Накратко – да направим нещо, което ни обединява и сплотява. Не нещо, което ми демонстрира и натъртва колко различни сте от мен. Така няма да ме убедите да подкрепя каузата ви.

Защо? Не защото съм хомофоб. А защото липсва каквато и да е връзка на лично ниво. Колкото повече акцентирате върху това, което ви различва от мен, толкова повече тези аспекти от вашия живот изцяло поглъщат вашата личност в моите очи. Вие се превърщате в стереотип за мен, а не в друг човешки индивид, който мога да опозная като личност и в чиито мечти, емоции и страхове мога да вникна и да разбера.

Всеки път когато излезете на манифестация, чиято единствена цел е да демонстрира колко сте различни от мен, това по никакъв начин не ни сближава. Напротив, това ни отдалечава още повече. Защото вие акцентирате върху това, което ви прави различни от мен. И затова с всяка една година хомосексуалните стават все по-чужди за хетеросексуалните. И затова нетолерантността срещу тях расте. Това, в което LGBT активизма се е доказал като най-способен е създаването на точно тези вредни стереотипи, които след това се опитва да бори.

Агресивните цели на LGBT активизма

Конфронтативността на гей парада е симптоматична за подхода на LGBT активизма в България като цяло. Копирайки западния модел той е агресивен и дори открито авторитарен в своите искания. Нека разгледаме някои от целите на София прайд и какво биха означавали те за обществто.

На официалния сайт на събитието като първа цел е вписана:

Въвеждане в Наказателния кодекс на квалифицирани състави за престъпления, извършени по хомофобски или трансфобски подбуди (на основата на сексуална ориентация и полова идентичност или изразяване на пола). Това се налага, поради специфичните особености и повишената обществена опасност на този вид престъпления, подобно на специалните състави за деяния, извършени по расистки и ксенофобски подбуди.

Още тази първа цел е изключително тревожна. На практика се иска създаването на защитена група от закона. Иска се престъпните деяния спрямо хомосексуални да се третират по специален начин и съответно да се наказват по-тежко от закона. Иначе какъв смисъл има от това да се категоризират по различен начин? Това е изключително опасна идея, защото нарушава най-фундаменталния принцип в правораздаването – равенството пред закона. Без значение какъв е твоя пол, етнос или сексуалност, съдебната система трябва да третира всички по един и същ начин. Именно затова Темида винаги се изобразява сляпа – защото истинската справедливост изисква слепота за всякакви подобни различия.

Нататък, друга цел на прайда е „осъждането“ от страна на политиците на „речта на омразата“ спрямо хората с различна сексуална ориентация. Това искане е формулирано твърде мъгляво, за да сме сигурни какво точно означава. Разбира се, едва ли някой добре-възпитан и цивилизован човек не би осъдил омразна и противна реч. Но за подобно „осъждане“ ли става въпрос или за „осъждане“ в буквалния смисъл по линия на закона? Тоест, превръщането на обиждането на хомосексуалните в престъпление?

Съдейки по опита ми с LGBT активисти, дейността на организации, които „защитават“ техните права като Български хелзински комитет, най-вероятно става въпрос за втория, буквален тип осъждане. Това е още една изключително проблематична цел, която, ако бъде постигната, би имала катастрофален ефект върху свободата на словото. Словото не е насилие. Словото не трябва да бъде престъпление. Законовата рамка на едно истински свободно общество трябва да толерира всякакво слово (с изключение може би на това, което открито привиква към насилие). Защото една от най-фундаменталните форми на свобода е свободата да изразяваш публично това, което мислиш. Ако тази свобода бъде ограничена, то това означава, че и всички останали свободи са в смъртна опасност.

Моята „нормалност“ е по-добра от твоята „нормалност“

Но от всички искания на прайда най-много се говори за легализацията на гей браковете (граждански брак за хомосексуални) и осиновяването на деца от хомосексуални. Аз лично не съм против нито това хомосексуалните да могат да сключват граждански брак, нито това да могат да осиновяват. Единствената условност към второто за мен е, че смятам, че хетеросексуалните семейства винаги трябва да имат предимство при осиновяване пред всички останали. Защо?

Както знаем, има такова нещо като „естествено“ или „нормално“ семейство, което е широковъзприето от обществото или поне от хетеросексуалното мнозинство. Отново, това не е някаква необоснована приумица на „крайното дясно“. Очевидно е, че на чисто биологично ниво естественото семейство е хетеросексуално и е съставено от майка, баща и дете. Най-малкото поради факта, че алтернативните семейни структури са неспособни да се възпроизвеждат по естествен път. След самия човешки индивид хетеросексуалното семейство е най-основната обществена единица. Човешкото общество и цивилизация израства по естествен път от тази единица. И затова въобще не е изненадващо, че много хора са разтревожени когато за тях изглежда сякаш естественото и традиционно семейство е обект на някаква „атака“.

Това масово притеснение може и да е израз заблуда и неоправдана истерия, но странно защо никой LGBT активист не съм видял да излезе и да каже „не, ние въобще не искаме да атакуваме естествената семейна структура“. Защото в момента сред широката обществено цари възприятието, че се търси не просто толерантност спрямо хомосексуалните и техните семейства, но и налагане на тяхната сексуалност и семейство като „новото нормално“. Това плаши хората, които са част от „старото нормално“.

И така се заражда един, за мен, напълно необоснован конфликт между двете групи. Защото разговорът за толерантност и хармонично съжителство в обществото се превръща в спор за културна и социална доминация. И този спор не утихва, а само и единствено ескалира през последното десетилетие, през което гей парадът става редовно мероприятие а LGBT активизма се радва на все повече и повече внимание от медийния и обществен мейнстрийм.

LGBT организации и активисти сякаш стават все по-агресивни в своята реторика и опити да наложат своето мнение за „нормално“ над хетеросексуалните. Обратното също се случва и така двете групи се самонавиват една друга. Проблемът е, че това, което двете групи разбират под „нормално“ е фундаментално различно именно поради коренно различната им сексуалност. Да се опиташ да накараш другата страна да приеме твоето мнение за „нормалността“ означава насилствено да наложиш своя светоглед над нея. Това е рецепта за социално напрежение.

Как да постигнем разбирателство?

Вместо това пътят към постигането на хармония и разбирателство между хомосексуални и хетеросексуални е чрез акцентиране върху това, което ни обединява. Чрез акцентиране не върху фундаменталните различия между хетеросексуални и хомосексуални – сексуалността – а върху приликите, всички тези аспекти на светогледа и личния живот, които двете групи споделят. Защото в действителност не сме чак толкова различни. Аз познавам хомосексуални хора и знам, че на индивидуално лично ниво те не са много по-различни от мен. Но, ако съдех за тях само по LGBT активизма и мероприятия като София прайд за мен тези хора щяха да изглеждат напълно чужди.

Изглежда LGBT активизма в България е способен само на това да акцентира върху различията между хомосексуални и хетеросексуални и така само да задълбава общественото разделение между тях до такава степен, че то почти прераства в непреодолима пропаст. Това означава, че  LGBT активизма у нас се е провалил. Катастрофално. И трябва фундаментално да преразгледа своя подход, защото чрез своя агресивен подход той плаши иначе толерантни хора и налива масло в огъня на наистина хомофобската реторика. И така благодарение на него и мероприятия като „София прайд“, хомосексуалността става все по-голямо плашило за останалата част от обществото. Така че в крайна сметка, кому е нужен гей парада? Никому. Най-малко на самите хомосексуални.


Коментари за Sofia Pride или Гей парадът – кому е нужен?

.com

Бъди първи, който ще напише коментар







Анкета

Може ли мъж да прави каквото иска, ако жена му каже "Прави каквото искаш"?

ГЛАСУВАЙ
Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само за да подобрим вашето преживяване.
OK, със светла тема OK OK, с тъмна тема тема Не желая Декларация за поверителност
!
Сигурни ли сте, че искате да изчистите списъка с любими?
ДА НЕ
ЗАТВОРИ
75.76418US