Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. Водата се топлеше на печката. Памперсите не бяха открити. На контактите нямаше предпазни капачки. Шкафовете вкъщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше парцалените ни топки и кукли.

Сутрин излизахме навън с по една филия хляб, полята с олио и посипана с червен пипер. Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме едва когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха, къде се намираме. Но никой не стана хаймана.

С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на боклука на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Ходехме със синини и натъртвания, с драскотини и дори със счупени глави. Но никой на никого не се сърдеше за това.

По няколко човека ядяхме от един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, утолявахме жаждата си от улични чешмички. Но никой не се разболяваше от това.

Отивахме на училище без придружител. Нямахме училищни бодигардове. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. Дърпахме плитките на седящите пред нас момичета. Но те не ни се сърдеха и дори бяха горди с това.

Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори – без обаждане! И те ни се радваха.

Ние, децата на 80-те и 90-те години, нямахме компютри, модерни 3D игри, смартфони, 100 канала цифрова телевизия и неограничен интернет. Въпреки това, имахме всичко, защото имахме времето и себе си. Сутрин излизахме от вкъщи, играехме с часове на улицата и разбирахме кога е станало късно, щом баба ни викнеше през прозореца, че е време за ядене. И така безгрижно премина нашето детство… Ето няколко сигурни знака, че сте го изживяли както трябва!Играли сте по цяло лято на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или се осмеляваш, Ръбче, Стражари и апаши, Топчета, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка…

Колекционирали сте играчки от шоколадови яйца, картинки от дъвки Турбо, миришещи листчета и какво ли още не, като сте чакали с нетърпение да стане време за поредната „замяна” на дублиращите се.

А сега малко снимки от нашето детство на 90-те

 

на Детска градина

 

 

Пистолет с капси