Думата "мама" е необикновена. Тя е призвание, чест и отговорност. Притежаващите тази "титла" стават притежатели на светъл ореол и даряват щастие на своите близки. Тя е като пролетта - навсякъде, където мине, става чудна градина с неописуеми цветя. Сърцето на майката е неизчерпаем извор на обич и топлина, на нежност и човечност. Ролята й е незаменима. Тя дава живот, тя учи и възпитава децата, тя е отговорна за това какво ще стане с тях.
Какво ли не биха направили майките за нас - със своите големи сърца, със своята обич, със своите ръце, и то без да поискат отплата за делата си? Но можем ли да кажем същото и за нас, децата, очакващи постоянно възнаграждение дори и за най-малкото нещо?
Ето един пример, даващ отговор на зададения въпрос:
Осемгодишното момче отиде при майка си и й показа лист, на който беше написано:
За това, че си подредих стаята - 5 лв.;
За това, че почистих прозорците - 3 лв.;
За това, че отидох до магазина да купя олио - 2 лв.;
За това, че си написах домашните сам - 4 лв.;
За това, че си оправих леглото - 2 лв.;
Дължиш ми - 16 лв.
Майка му избърсала ръцете си в престилката, погледнала го натъжено, обърнала листа и написала:
За това, че те родих - няма цена;
За това, че те научих да вървиш и говориш - няма цена;
За това, че съм до теб, когато си болен и уплашен - няма цена;
За любовта и грижите - няма цена;
Не ми дължиш нищо!
Детето взело листа, обърна го откъм своята страна и със сълзи на очи написа под чертата: "Всичко напълно платено!"
Думата „мама" е първата дума почти на всяко дете. То изрича само четири букви, нещо малко, но толкова велико... Тази малка думичка събира в себе си толкова много неща: любов, топлота, себеотрицание, надежда за по-добър живот, безвъзмездна подкрепа. Няма на света по-велика от думата "майка". Тя е всичко - неповторима топлота и ласка, без която няма да оцелеем в студения свят, любовта, склонна да дава, без да взима. Тя е тази, която пренебрегва себе си, за да ни отгледа и възпита.
Тя е всичко за нас. Тя е веселият смях, който оживява дома; нежната целувка, спираща кървящото коляно и бликнали сълзи. Тя е топлата прегръдка, сигурността, грижата и любовта, безкрайната любов. В най-трудните мигове на живота търсим нейното рамо. Нейната привързаност и отношението й към нас не се променя никога, въпреки че нашите мисли и отношение към нея се променят доста, докато растем. На всяка възраст нещата, които изричаме, са различни.
Ето как се обръщаме към нея, когато порастваме:
На 3 години: „Мамо, обичам те много!"
На 13 години: „Какво има, мамо?"
На 16 години: „Престани да ме безпокоиш, мамо!"
На 18 години: „Искам да се махна от този дом!"
На 25 години: „Ти беше права, мамо!"
На 30 години: „Искам да се върна в дома на мама!"
На 50 години: „Не искам да загубя мама!"
На 70 години: „Ако мама беше тук, щеше да направи всичко за мен"
Мамо, ти си всичко за мен!
Нейната важност можем да осъзнаем, само когато се поставим на мястото й. Само тогава разбираме, че тя е всичко за нас. Близостта й е празник за нас. Съществуването й ни радва безкрайно. Нека също като нея и ние да я зарадваме безкрайно.
8-ми март е празник, посветен на нея. Нека всички я зарадваме с кратко писмо, изпълнено с искрени думи, идващи от нашите сърца. Писмо, изтъкано от нежност, топлина, благодарност и безгранична признателност.
Има толкова много неща, за които трябва да благодарим на майките ни. Понякога ни е много трудно да намерим точните думи, за да изкажем благодарността си към тях.
Но нека започнем така:
Мила мамо! Благодаря ти за грижите, които си положила, за тревогите и мислите, обзели те заради мен. За цялата любов, с които си ме дарила. За обичта, за чувствата, които си вложила в мен. За нежността и за времето, прекарано заедно За това, че попиваш сълзите ми. За това, че си пример за мен и ме възпита по най-добрия начин. За това, че ме научи да ценя истинските неща в живота. За огромното търпение и опитите да разбереш постъпките ми. Благодаря ти за толкова много неща, които не мога да изброя, и най-вече за всяко изречено: "Обичам те!"
Бъди първи, който ще напише коментар