Тази страница не е видима в уебсайта

Винаги сам искал когато ходя някъде да си водя записки. Но когато пътувам винаги забравям да го направя, запленен от поредното пътешествие, омаян от поредната усмихната компания. Ето че сега, седнал на пейката пред кокетната лафка на хижа "Refuge А" в планина олимп, се опитвам да събера мислите си докато колегата ми и приятелката му разпъват семейното си гнездо навън. Та ето какво се случи днес. Ще започна, малко по отдалеч, за да е по-ясна историята, която ще разкажа.

След като намерихме общия си интерес с колегата ми Митко за покоряване на планини,решихме да направим поход в Рила. За съжаление плановете ни бяха развалени от прогнозата за лошо време в Рила. И ето, хрумна ми отново, за четвърти път да изкача Олимп и му предложих.

Уговорката беше за 6 в събота, но в предвид обстоятелствата с новата ми любов ги взех по-късно. В 14 часа вече се къпехме във водите на Егейско море на плажовете в Паралиа, Катерини. Толкова бе приятно, че савсем забравихме как минава бързо времето, а ни чакаше 4 часов преход. След лутане по улиците до град Литохоро, въпреки всички напомняния на GPS-а за обратен завой, ние пристигнахме. Затегнахме раниците и тръгнахме да катерим.

И ето ни вече тук. Аз не успях да се класирам за легло, защото всичко било с резервация. И сега чакам да освободят столовата където ще спя.

Ето ме отново, стоящ в тъмната столова, защото в 22 гасят тока. Слушам гръцки гласове и се чудя какво ли си говорят. Сам съм. Това е добре. Няма кои да ми хърка.

5:30 се чуват първата глъч на събудилите се. Ставам и си сгъвам tent-bag-а. Спалния чувал демек. Нещо ме гони хремата, но ще уживея. Излизайки навън виждам как се шири великолепната гледка към морето. Топлите цветове в небосвода преливаики се от бяло до червено, напомнят само едно: ще да идва слънцето. А това значи топло ароматно кафе- 2евро. Със закуска 4 евро. Грабвам от любезната служителка една порция и сядам в столовата. Закуската представлява три филиики хляб. Два вида масло, мед, конфитиур, топено сиренце и топлото ми кафе. Приключвам борбата с последната филийка и излизам да пийна кафе.

 

Часът вече е 6:30, а слънцето бодро поздравява туристите излезли на платформата на хижата пиейки ... кафе и любувайки се на гледката. Някои вече са готови и тръгват нагоре към митичният връх на боговете.

 

7:01 - Мите още не се е субудил. Доста шумят планинарите тръгнали нагоре. Тиха притесненост и неприазам на застоя на ходилата ми предизвикват смесени чувства. Ефекта от кафето доиде.

7:30 обмислям вариант за похищение над Мите от зевс. Прекалено налудничаво е. Извънземните са били.

Ето че всички сме будни И вече пием кафенце.  Според изчисленията ми към 13 трябва да сме се върнали към хижата. Странно за мен, но чакам с нетърпение да се топна в моренцето. Върхът изглежда толкова близо, а пътя осеан с много пот и кураж. Като верен планинар усещам нуждата да отбележа, че времето е чисто и слънчево, а текущата надморска височина 2100 метра. Всички сме готови и тръгваме към общата цел- връх Митйкас. Зад нас ни изпраща песента на птичките кацнали на едни от последните дървета. Следва суша, слънце и скали.

 

1 ден по късно:

Всичко това ви звучи добре нали? Нека се похваля тогава че аз за метеоролог не ставам. Качвайки се нагоре гледката към моренцето от планината нещо започна да се замаглява. Ще кажете нормално, има повишена влажност заради морето, и настроението на Зевс. Ами почти познахте. Нагледно видяхме как се образува един беличък пухкав облак. Беше толкова готин. Тръгна от земята и полетя нагоре. Колкото по- нагоре отиваше, толкова по- плътен бял и пухкав ставаше. Сливаше се с други такива пухкави сродни, а ние катерихме нагоре. Ето че докато се усетим всичко беше магливо, слънцето си отиде, нещо започна да се постъмва а бе едва обедно време.Точно преди подстъпите на върха, стана много студено, ветровито и аха да завали, аха да не завали. И така подпалихме по къс ръкав бързоходките надолу. Минавайки през хижата хапнахме и не загубихме време, а побързахме да видим белия ни лебед паркиран долу.

Е, не можахме да му се скрием на гадта, таман слязохме при колата и ни намокри.

Без поражения, се прибрахме в България. Някак си усетих рязко влизането в родината си, благоевградски регистрации, софииски регистрации и пернишки ест, къде без пернишките се навряха пред мен силно засичайки ме. Не че карат по- бързо просто важно е да са отпред.

Супер адвенчър, доволен съм. Отново ще ида, когато мога.


Коментари за На по Узо със Зевс

.com

Бъди първи, който ще напише коментар







Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само за да подобрим вашето преживяване.
OK, със светла тема OK OK, с тъмна тема тема Не желая Декларация за поверителност
!
Сигурни ли сте, че искате да изчистите списъка с любими?
ДА НЕ
ЗАТВОРИ