Тази страница не е видима в уебсайта

Баща ми нещо се присетил да ме кани в 6 сутринта да ходя до Костенец, затова ми се обади в 5. То не че ме притеснява де. Ако вземем в предвид факта че ме изкараха насилствено по телефона от вкъщи същата неделя, но в 1 часа. Да ходя на диско в Ялта, няма проблем. То и без това може да се каже, че почти бях буден, след като купона завърши във Velvet час и половина след излизането ми. Общо взето за какво ми е да спя, от сън спомен няма.

Изръмжах по телефона несъгласието си, но се получи нещо уникално. Прозвуча като заплашителен вой на куче, койота, лъФче, хамстер и мравка едновременно, на които са отмъкнали храната.

8:30 часа, а мен почва да ме гложди съвеста защо не съм отишъл с тях. То се видяло че няма да се спи. Е какво пък, може да е готино. Костенски водопад, тишина, приятно манджане в хотел Езерото или лека разходка на сред чист въздух и след това много студена бира под сянката на дъбовите листа.

9:30 - бензиностанция OMV - Окръжна болница. Спирам като шейх в пустинята между колонките. Няма да зареждам, заредих вече на бул. България където отказаха да ми продадат винетка. Някакъв видно недоволен господин се предрежда и вдига ужасен скандал на тема `защо той платил 67 лева за годишна винетка пък те му дават винетка до края на годината!?` „Ама вие ми давате винетка за 6 месеца"- възразява господинът и си иска парите обратно. Възражение последвано от 10 мин скандал с управителката и касиерката, които отказват да му върнат парите. Идва моят ред, най-накрая. Усмихвам се на продавачката и любезно си искам винетка.

След попълване на въпросник ТОЧНО каква винетка искам, и кога мисля да си купя пак и становището че не разбирм от видове винетки,оназ започва да ми крещи че незнам каква категория винетка искам. Ми че аз да не съм професор по винетни науки. Казвам категорично че искам винетка за ето онази кола там, която прави задръстването! Аха, ама и тя не знаела каква винетка да ми даде. С помоща на вежлив господин установихме, че категорията на винетката е К3. Вече доволен от успеха си подавам парите и грейвам като обедно слънце иии....онзи с винетката и управителката с хомосексуални наклонности се завръщат, хващат продавачката и излизат навънка да четат някакъв залепен стикер. Е това беше, сега ще им покажа аз на тях колко много губят от една непродадена седмична винетка. Тръгнах си, и след любезното обслужване на персонала от бензиностанция Shell тръгвам към Костенец с неизбежният бленуван зелен стикер залепен в долният десен ъгъл на предното стъкло, подменен с незначителни усилия спрямо тези за закопуването му.

Причаках бащата на една отбивка докато дойде, малко след Костенец. Те пристигнаха и видях леля Нада, която ми праща мед чат пат. Отпътувахме към къщата да видя къде е?

Къщата е точно в края на селото до хотелчето в което често ходя наречено Езерото. Чувствам се преебан че не сме ходили там. Не че беше лошо и на езерото де, но в предвид че имаш къде да преспиш на място също толкова красиво непосредствено преди онова място където даваш по 70 лева за нощувка. Обаче в хотелчето бяха изкарали пейките отвънка, има патици във водата и рибите се виждат щот са чистили и горния и долния водоем. Некво супер гига яко е сега. При добро желание можеш даже да пипнеш патките във водата. След обстойна ревизия установих: две кокошки липсват останал е само петела и три женски една от които травестит кокошка. Щот прилича на петел, ама не е петел. А водопада е много пъти по- красив.

Оказа се че родата ми в Костенец е много тачена щото били богати земевладелци онова време. И относно легендата със турското злато на водопада което май Юли- Захарин разказваше се оказа че прабаба ми, която не познавам го е била видяла и посочила. ест некой иманяр го е взел. Некво мн яко си прекарах на костенец щото чух колко голяма и силна е била фамилията. нещо като дон корлеоне, уно мафиозо в костенски стил. А пък прадядо ми е притежавал целия площад през който минава пътя, там след полегналите полицаи. Държал е мелница и хлебопекарна, голяма, която в момента е завод за обувки. в смисъл той си я е строил и всичко. Снабдявал е цялата костенска област с топъл и ароматен хляб. Преди да дойдат циганите естествено. След това нещата се изменят.

Междувременно не стоях просто слушащ историите на дадо Сашо, леля Нада и чичо Гошо, които са брат и сестра на дядо. Успях да си завъртя флиртче с една невероятно красива синеока циганка. Ето едно още по- голямо доказателство за чудотворните качества на подрилските селца. просто дори и циганите се раждат красиви. е не всички де, но поне тази си личеше че е неква чиста, с дълга права, хубава коса, приятно облечена и доста надарена. Слабичко момиче, с красива усмивка, но циганка. Може би се питаш защо? Ми защото и без туй се беля, представи си колко съм почернял, пък и доста добре се интегрирах там с този цвят на кожата си. Пък и е много приятно когато срещнеш човек просто така и му се усмихнеш пък той отвърне дискретно. Определено НЯМА да се женя за тази циганка не само щот требва да прекопам костенския водопад за второ злато, за да я откупя, ами просто щот е селянче и няма обноски (предпочитам някак си малко по- грамотни) пък и надали родата и е толкова впечатлителна колкото нея. Още един фактор е броят на братята и който в никакъв случай няма да може да се преброят на пръстите и на двете ръце. Но пък има доста апетитни имоти.

Чудното обаче в костенския край е, че никой не знае накъде е изток. След последвала драма на полето където всеки казваше различна посока за север и юг след мойта изцепка, че планината е на запад аджеба по посока севера- пътя костенец-с.костенец. справка GPS навигация. Останах доволен, с изключение това, че колата на тати се спука преливника на охладителната течност и трябваше на всеки 10 км да доливаме вода по магистралата. Не съм си и представял, че моето бяло лебедче може да се превърне във вододайка толкова бързо, камо ли това да носи около 40 литра вода в шишета от по литър и половина. Но ето ни, прибрахме се в цивилизацията, при интернетО.

С приятен спомен останах от зелените поляни и красивите водопади в костенската област и не толкова от зелени стикери. Макар всичко се чувствам отпочинал и обогатен по някакъв странен начин от историите разказани ми от уникалната памет на леля Нада, чичо Гошо, дядо и татко.


Коментари за Неделя сутрин

.com

Бъди първи, който ще напише коментар







Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само за да подобрим вашето преживяване.
OK, със светла тема OK OK, с тъмна тема тема Не желая Декларация за поверителност
!
Сигурни ли сте, че искате да изчистите списъка с любими?
ДА НЕ
ЗАТВОРИ