Коронавирус, драматичното свидетелство на лекар от Бергамо във Фейсбук
|
Коронавирус, драматичното свидетелство на лекар от Бергамо във ФейсбукКоронавирус, драматичното свидетелство на лекар от Бергамо във Фейсбук

Какво е коронавирус?

Тежкият остър респираторен синдром коронавирус 2, по-рано известен като нов коронавирус 2019, и неофициално известен като коронавирус Ухан, е заразен вирус, който причинява острата респираторна болест 2019-nCoV.

В един от безкрайните имейли, които получавам повече от веднъж на ден от болничната администрация, имаше параграф с препоръки "как да бъдем отговорни в социалните мрежи", с които всички ще се съгласим.

След дълго мислене дали и как да напиша какво се случва тук, реших че мълчанието е безотговорно. Затова ще се опитам да предам на не-медицинските работници, на тези, които са най-отдалечени от нашата реалност, през какво минаваме в Бергамо в дните на епидемия от Ковид-19.

Разбирам, че не бива да има паника, но когато съобщението за опасността от случващото се не достига до хората, и виждам хора, които пренебрегват предупрежденията и хора, събиращи се заедно, за да се оплакват, че не могат да ходят на фитнес или да се провеждат футболни турнири, изтръпвам.Също така разбирам икономическите вреди и се притеснявам за това. Ще бъде трудно да започнем от начало след края на епидемията.

Въпреки че унищожаваме здравната система от икономическа гледна точка, искам да отбележа, че опасността за здравето на обществото е по-важно и не мога да опиша с по-лек термин от "смразяващо" фактът, че все още поисканите от региона "карантинни зони" за Алзано Ломбардо и Нембро не са създадени.(Държа да подчертая, че това е лично моя гледна точка). Аз самият наблюдавах с интерес реорганизацията на цялата болница през изминалата седмица, когато "врагът" се спотайваше все още във сенките: отделенията бяха постепенно изпразвани, избирателно се прекъсваха дейности, интензивното освобождаваше възможно най-много легла. Контейнери бяха поставени пред входа на спешното, за да се създадат отделни пътища и да се избегне заразяване. Всички тези промени доведоха до атмосфера на сюрреалистична тишина и празнота, която не разбираме из коридорите на болницата,в очакване на война, която не е започнала и която много(включително и аз) не вярваха, че можа да се случи с такива размери.

Отварям скоба, за да поясня, че всичко това се случваше в пълно затъмнение, далече от обществото, докато някой медии си позволиха да кажат, че частните клиники не правят нищо.

Все още си спомням нощната си смяна преди седмица, без почивка чаках обаждане от микробиологията. Чаках резултатите на пробата, взета от първият подозиран случай в нашата болница и мислех за последиците, които ще има за нас. Като се замисля, притесненията ми за един случай изглеждат смешни и неоправдани сега, след като видях какво се случва. Ситуацията е нищо по-малко от драматична. Други думи не ми идват в ума. Войната буквално експлоадира и битките са непрекъснати ден и нощ. Един след друг, тези хора идват в спешното. Те са със усложнения, далеч от тези от грип. Нека спрем да го наричаме грип. За две години работа в Бергамо научих, че хората не идват тук без причина. Този път не е различно. Те следват всички препоръки: седмица до десет дни вкъщи със температура, без да идват, за да не разнасят заразата, но вече не издържат. Не дишат достатъчно, имат нужда от кислород. Лекарствата за лечение на този вирус са малко.

Развитието зависи главно от собственият организъм. Можем само да го поддържаме, когато вече не се справя сам.Главно се надяваме, че телата ни ще го преборят сами.Анти-врусните терапии са експериментални за този вирус и се учим за него ден след ден. Стоенето вкъщи, докато симптомите се влошат не променя изхода на заболяването. Но сега имаме нужда от легла, след като цялата драма започна. Едно по едно, отделенията, които бяха освободени се пълнят с изумителна скорост. Дисплейте, показващи имената на болните в различен цвят, в зависимост от отделенията са сега изцяло червени, и вместо процедурите показват диагнозата. Тя е една и съща: Двустранна интерстициална пневмония. Кажете ми, кой грип причинява такава остра трагедия.

Защото това са разликите:

Класическият грип не само, че заразява по-малко хора за няколко месеца,но и случаите се усложняват много по-рядко. Само когато вирусът разруши защитните бариери в дихателните ни пътища и позволи на бактериите да атакуват бронхите и дробовете, предизвиквайки по-сериозно заболяване.

Ковид-19 протича като банален грип за голяма част от младите, но при много от възрастните(и не само) причинява тежък остро-респираторен синдром, защото напада директно алвеолите в дробовете, инфектира ги и блокира функциите им. Последващият отказ на дихателната система често е сериозен и след няколко дни в болницата, простото даване на кислород по отделенията става недостатъчно. Съжалявам, но за мен, като доктор, не е успокоително, че само възрастни и болни са сериозни. Пенсионерите са най-голямата възрастова група в страната и е трудно да намериш някой над 65 г., който не приема лекарства за кръвно или диабет.

Също така съм сигурен, че когато видите интубирани млади хора във спешното, или по-лошо, свързани с ECMO( машина, която изкарва кръвта от тялото, за да я насити с кислород и я връща обратно, с надежда, че дробовете ще се възтановят), всичката сигурност, че сте млади ще се изпари. И докато има хора, които в социалните мрежи се хвалят, че не ги е страх, игнорирайки предупрежденията и се оплакват, че нормалният им живот и навици са нарушени, епидемията се разраства. Вече няма хирурзи, ортопеди, уролози, ние сме само лекари, които изведнъж станаха част от отбор, който посреща цунамито, което ни претоварва.

Случаите се увеличават, до 15-20 хоспитализации на ден за една и съща причина. Резултатите от пробите идват един след друг: положителен, положителен,положителен. Изведнъж спешното се срива. Взимат се спешни мерки: нужна е помощ в интензивното. Следва кратка среща със обяснение как се използва софтуера в спешното и след няколко минути съм долу, до воините биещи се на фронта. Екрана на компютъра показва винаги едно и също: температура и затруднено дишане, температура и кашлица, дихателна недостатъчност... прегледите, радиографиологичните изследвания със едно и също изречение: двустранна интерстициална пневмония. Всички имат нужда от приемане, някой имат нужда и от интубиране и отиват в интензивното. За някой вече е късно. Интензивното е пълно, а когато то се напълни се създават още. Всеки вентилационен апарат е като злато.: тези от операционните, които сега не оперират се използват и операционните се превръщат в интензивно, което не е съществувало преди. Намирам за невероятно, поне когато говорим за Хуманитас Гавазени, където работя, как беше възможно да се приложат в толкова малко време употреба и реорганизация на ресурсите, за да се подготвят за бедствие от такъв размер. И всяка реорганизация на легла, отделения, персонал, работни смени и задачи се преглежда всеки ден за да даде всичко, и дори повече. Тези отделения, които доскоро изглеждаха призрачни са сега препълнени, готови да дадат всичко за болните, но изтощени. Персоналът е изтощен. Видях умора на лицата, където преди не виждах, въпреки натоварването, което имаха дотогава. Видях хора, които спират, много след като е било нужно да спрат, извънредното време вече е навик. Видях солидарност във всички нас, когато никой никога не пропуска да попита колегите "какво мога да ти помогна" или "остави на мен, аз ще приема този пациент.". Лекари, които разместват легла и прилагат терапии вместо сестрите. Сестри със сълзи в очите, защото не могат да спасят всеки и жизнените показатели на няколко пациенти по същото време показват вече решена съдба. Вече няма смени и графици.

Социалният живот е изключен за нас. Минавам през раздяла през последните месеци и мога да ви уверя, че винаги правя всичко възможно да се видя със сина си, дори в дните след нощна смяна, пропускайки съня, докато съм със него. Но от 2 седмици доброволно не виждам него, нито роднините си от страх да не заразя тях, а те от своя страна да заразят възрастна баба или някой друг роднина със заболявания. Радвам се на някоя снимка на сина си, между сълзите и на някой видео разговор. Вие също трябва да сте търпеливи. Да пропуснете театъра, музеят и фитнесът. Опитайте да имате милост към множеството стари хора, който можете да унищожите. Не е ваша вината, знам, а на тези които ви убедиха че се преувеличава. И дори тази изповед може да звучи преувеличена за тези, които са далече от епидемията, но моля ви, послушайте ни, опитайте се да напускате домовете си само, ако е наистина наложително. Не отивайте да пазарувате наедро в супермаркета: това е най-лошото нещо, защото се концентрират хора и рискувате да срещнете заразен. Отидете, когато няма навалица. Сложете си обикновенни маски, дори и такива за домашна работа. Не търсете да се запасявате със FFP2 и FFP3. Те са ни нужни на нас и вече ни е трудно да ги намираме. Сега трябва да ги използваме само в определени обстоятелства, по препоръка на СЗО, заради бързото им намаляване. О да, благодарение на липсата на средства за защита, аз и някои от колегите ми сме изложени, въпреки останалите мерки. Някои от нас са заразени, въпреки протоколите. Някой заразени колеги заразиха и свой близки и съответно те вече се борят между живота и смъртта. Ние сме там, където страховете ви казват да стоите далеч. Опитайте се наистина да стойте далеч.

Кажете на възрастните и на болните си роднини да си седят вкъщи. Носете им покупките.Ние нямаме друг избор, това ни е работата. В действителност, това което върша последните дни, не е нещо с което съм свикнал, но го правя въпреки това и ще го правя дотогава, докато отговаря на същият принцип: опитай се да излекуваш и помогнеш на болните или дори да намалиш страданието и болката на тези, които не могат да бъдат излекувани. Не казвам много думи на тези, които ни определят като герой, а довчера ни плюеха и бяха готови да ни докладват. Те ще се върнат към това, когато всичко приключи. Хората забравят всичко бързо. Ние дори не сме герои, това е нашата работа. Ние рискувахме нещо лошо всеки ден и преди: когато поставяме ръцете си в корема на някой, който не знаем дали не е болен от хепатит и спин, когато го правим, дори когато знаем, че е болен от хепатит или спин, когато се нараним по време на операция на пациент със ХИВ и после взимаме лекарства от който повръщаме по цял ден за месец. Когато четем с чувство на обреченост, кръвните си резултати след случайно убождане, надявайки се да не сме заразени. Ние просто си изкарваме прехраната с нещо, което ни дава емоции. Няма значение дали са хубави или грозни, ние просто си ги носим вкъщи. На края просто се опитваме да сме полезни за всички. Сега опитайте същото: ние със действията си можем да повлияем на живота и смърта на няколко дузини хора. Вие със вашите на много повече. Моля споделяйте съобщението. Имаме нужда да го разпространим, за да предотвратим това да се случи.

 

Коронавируси - от Уикипедия, свободната енциклопедия

Коронавирусите (Coronaviridae) са семейство вируси, които причиняват заболявания при бозайници и птици. При хората вирусите причиняват респираторни инфекции, които обикновено са леки, включително обикновената настинка; обаче по-редки форми като SARS, MERS и новият коронавирус, причиняващи настоящото огнище, могат да бъдат смъртоносни. При кравите и свинете те могат да причинят диария, докато при пилетата могат да причинят заболяване на горните дихателни пътища. Няма ваксини или антивирусни лекарства, които са одобрени за профилактика или лечение.

Коронавирусите са обвити вируси с едноверижен РНК геном с положителен усет и с нуклеокапсид от спирална симетрия. Геномният размер на коронавирусите варира от приблизително 26 до 32 базови двойки, най-големият за РНК вирус.

Името „коронавирус“ произлиза от латинското corona, което означава корона или ореол и се отнася до характерния вид на вирусните частици (вириони): те имат ресни, напомнящи на кралска корона или на слънчевата корона.


Коментари за Коронавирус, драматичното свидетелство на лекар от Бергамо във Фейсбук

.com

Бъди първи, който ще напише коментар




Ние се грижим за вашите данни и ще използваме бисквитки само за да подобрим вашето преживяване.
OK OKДекларация за поверителност