зарежда се
  Детството през 1980те и 1990те

Детството през 1980те и 1990те

Детството през 1980те и 1990теДетството през 1980те и 1990те

На първо място, ние сме оцелели и ние сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и никога не са били тествани за диабет…

Като деца, ние се возехме в автомобили, без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата…

Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.

Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това…

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото ние постоянно си играехме навън…

Излизахме на сутринта и играехме по цял ден, на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.



Играехме дълго пред блока, криехме се по храсталаците, играехме на стражари и апаши и се тъпчехме с филии с лютеница или просто с масло и шарена сол. Колекционирахме миришещи листчета, шиехме сами дрехите за куклите си. Момчетата си играеха с пръчки и си правеха военни бази сред дърветата.

Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата, забравяйки, че нямаме даже спирачки.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели!

Помните ли как молехме със сълзи на очи родителите си да ни оставят само малко още да си поиграем с другите деца. Сякаш няма да се видим на другия ден и да продължим играта оттам, откъдето сме спрели. Страхувахме се да не изпуснем някой безценен момент и да трябва да наваксваме на другия ден. Пък и тази болезнена зависимост от родителите ни ни лазеше по нервите. Бързахме да пораснем.

Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище…

Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продаваме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канала, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи…

Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Въргаляхме се в калта, сядахме по тревата въпреки предупрежденията от кърлежи. Ходехме боси по асфалта, някои от нас направо подскачаха, защото не понасяха жегата. Ядохме плодовете направо от дърветата, без да ги мием. А днес, се боим от всякакви зарази, защото гледаме твърде много телевизия. Как сме оцелели сред всичките тези микроби? Детските ни тела бяха по-силни от болестите? Или незнанието за заплахата я убиваше в зародиш?

Милион и едно желания… не стигат

Помня как на всеки един национален или религиозен празник се затварях вкъщи, за да гледам предаването. То събираше в себе си толкова много детски филмчета за един ден, че не знам как родителите ми са го изтърпели. Особено след като имахме един-единствен телевизор в апартамента. Сега имаме четири – на член от семейството се пада по един. Едно време ставахме рано, за да не изпуснем Гумените мечета или Малкото пони. А сега телевизорът записва вместо нас. А, ако пропуснем епизод от любимия си сериал, винаги можем да го гледаме онлайн. Край на уникалните преживявания пред телевизора, защото вече можем да ги повторим с едно кликване на мишката.

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по строги от самия закон!  Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това поколение!

Всеки, който е бил дете или тийнейджър през 90-те години на миналия век, няма как да забрави нещата, изброени в следващите редове. 

  • Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.
  •  Децата на 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.
  • Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на "Макарена".
  • Децата на 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем - нещо, което нашите деца няма да правят никога.
  • Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.
  • Децата на 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.
  • Децата на 90-те нямахме търпение да свърши "Телевизионен справочник", за да гледаме "Сънчо".
  • Децата на 90-те играехме на "Дама", "Не се сърди човече", "Криеница", "Народна топка","Истината или риска", "Ръбче", "Стражари и апаши", "Кральо портальо", "Шмайзер", "Топчета", "Челик", "Ема еса са", "Капитане, какво ти е морето", "Царю, какво обичаш", "Замръзванка"...
  • Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки "Турбо".
  • Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимации по Pro 7 или Sat 1.
  • Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.
  • Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.
  • Децата на 90-те колекционирахме "Мики Маус", "Фют" и "Тийнейджър LOVE".
  • Децата на 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите "Гръм в рая", "Чип и Дейл – Спасителен отряд", "Алф", "Семейство Флинстоун".
  • Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat.
  • Децата на 90-те чакахме с нетърпение предаването "Милион и едно желания".
  • Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.
  • Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.
  • Децата на 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.
  • Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във "Фейсбук".

Е, какво е усещането сега, когато си по-голям? Бързаш да напуснеш игралното поле, което е корпоративният свят, за да се влееш с консуматорския под формата на новия мол и след като си се пренаситил, гледаш да се прибереш преди да си изтървал реалити предаването по телевизия. Уикендите, все по-често, предпочитаме да ги прекарваме у дома, далеч от шума на тълпите. Но сме независими и си правим, каквото искаме. Вече никой не ни кара да се прибираме по-рано.

Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем!


Не забравяйте, че докато има кой да изяжда джанките още неузрели, направо от дърветата без да ги мият, значи всичко ще бъде наред. 

Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят, как са израснали родителите им? Здравейте поколение! Всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати!

2017-09-232017-09-23