Софиянец

СофиянецСофиянец

Много ми става криво, когато се заговори на тема “София и всичко останало”, най-вече защото още от малък никога не ми беше хрумвало да деля хората на “пловдивчани”, “варненци”, градски или от провинцията.
Струваше ми се (и все още е така) глупава дискриминация.
Уви, донякъде и на това се научих, макар и доста по-късно и не от добро – все съм внимавал да не настъпя някого по комплексите и все пак често към мен са се обръщали напълно непознати хора със “софиянеца”, или “вие, софиянците”, изречено с доста неприятен тон.

Научих се, че дребните души бързат да ти залепят етикет и да те разпознават според него, а свестните хора не те питат откъде си родом.
Никога софиянец, срещнат другаде, не ми се е зарадвал заради това, че сме от един град, но съм забелязал друго: как винаги, повтарям, винаги се подкрепят хората от провинцията, когато срещнат “местен”, “градски”, свой съселянин или съгражданин в София.
Може да е напълно непознат, последен простак, ама щом и той е родом от същото село, значи е “свой човек”. И понеже се държат един за друг и си помагат, затова накрая София е голямото село, дето на всички им е виновно за нещо.
Няма стопани, има само туристи…и много, много ненужна злоба, щото “кво ми се правиш на важен, и на тебе дядо ти си държи цървулите на тавана”…

Иронията е, че винаги съм искал да имам и аз баба и дядо на село, при които поне да прекарвам ваканциите.
Вместо това прекарвах самотно летата, обикаляйки махалата. После съучениците ми се прибираха и разказваха ентусиазирано колко хубаво е било на село, а аз ги слушах и ми се искаше да съм бил с тях.

Ако може отношението към „софиянец” да се обясни с някакъв вид завист, то аз категорично смятам, че тя е сляпа и глупава. Няма за какво да се завижда на човек, роден и израсъл в столицата. Обратното, често ми се е искало да не бях оттук, а напоследък – постоянно ме гони това съжаление.

Помня, че аз исках да бъда като студентите, които идват от други места, за да учат в София.
Те се научават по-рано на самостоятелност.
Имат възможност да общуват повече с връстниците си и вечер не бързат да се приберат вкъщи.
По-рано спират да живеят с родителите си и се освобождават от влияние, но пък често получават помощ – парична или в компоти и лютеници, все едно.
Аз, както е известно, домати на паветата не мога да посадя.
Каквото и да не им хареса в столицата, винаги могат да си се върнат за малко в уюта на родното място и да почувстват, че имат убежище от лудницата.

Не съм срещал добро отношение заради това, че съм от София. Напротив.
Тези, които са дошли тук отскоро, те мразят, защото за тях ти си заплаха за придобитото им статукво.
За тях животът в столицата е състезание.
Вярват, че имате нещо за мерене и се пънат да се доказват като по-добри от тебе.
Тези пък, при които ти си отишъл (на почивка, например), те гледат като чужд и също те мразят – понеже искат да са като тебе, но не са. За някои от тях си като слязъл от телевизора, онзи, дето се разхожда по жълтите павета.

В София обаче няма градска култура. Тук ти не си част от общност, а парченце от счупена ваза.

И още нещо: да живееш в центъра на София не е привилегия, а проклятие.
Мога да го докажа.

Мислех си за това, че хората на село са свикнали да живеят на известно разстояние един от друг. Но в града не е така – тук се налага да бъдеш толерантен, а те не искат да бъдат такива. И ето защо София така отесня – не само защото хората станаха повече, а защото човеците намаляха.

Аз
2017-08-162017-08-16